Имаме ли за съсед прокси-държава на „Сръбски свят“ до нас?

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 12 

 Българското правителство, водено от Росен Желязков, подаде оставка. Не е първото, което прави този ход, вероятно няма да е и последното, решило се на въпросната мярка. Мотивите са известни, или поне основните изпълнители са убедени, че ги знаят наистина и че са реагирали адекватно на ситуацията, възникнала в държавата след десетките масови протести срещу модела на управление у нас. Това не е ново за българската политическа действителност и може да се каже, че до голяма степен то беше очаквано. Оттук нататък конституционните процедури са ясни, главните действащи лица – също, а неизвестността най-вероятно ще получи отговор чрез евентуално отиване на избори. Вече видяно, нали? 

На всичко отгоре макар и в оставка, правителството ще върви докрай с въвеждането на еврото като валута у нас от началото на следващата година, потвърждение за което получихме и от съответните европейски финансови институции. С други думи, един от основните мотиви за масовите протести у нас – запазването на българския лев, ще остане без последствие. От първи януари 2026 г. еврото идва в България. Това са нашите проблеми в момента. 

Ако някой от съседите ни обаче следи с повишено внимание ситуацията у нас, това най-вероятно е Северна Македония и нейният политически и управляващ елит. Внимателният поглед показва, че до този момент няма становища на представители на институциите или на официалните власти за положението, създадено след оставката на кабинета Желязков. Появиха се мнения на анализатори, според повечето от които отново двустранните ни отношения са изправени пред неудобството да се развиват предвид несигурността и нестабилността у нас. Няма правителство в София, значи, няма с кого да си говорим. Няма го митичния „събеседник“, за когото говорят и президентът Гордана Силяновска, и външният министър Тимчо Муцунски. За събеседника говори и премиерът Мицкоски, но в друг контекст. 

Сякаш се повтаря ситуацията от няколкото предсрочни избори и служебни кабинети, когато честите смени на министри на външните работи не позволяваха да се предприемат устойчиви ходове за развитието на двустранните ни връзки. Към тях се добавяха и някои странични влияния, които в крайна сметка доведоха дотам, че днес, по думите на премиера Мицкоски, Северна Македония и България да имат „странни“ отношения. 

 Правителството на Християн Мицкоски си има своите остри проблеми и вероятно това е една от причините за мълчанието, поне на първо време. Самият Мицкоски получи пълно доверие като председател на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ за трети мандат. Сам по себе си този факт е още един коз в пропагандната машина на партията и лично на Мицкоски за влиянието, което той има както в апарата, сред членовете и симпатизантите на ВМРО-ДПМНЕ, но и в цялото общество. След убедителната победа на парламентарните избори през май миналата година и на местния вот през октомври тази година, сега Мицкоски като бонус, като „черешката на тортата“ получава и пълното доверие на партийния актив. За съжаление, всички тези резултати, прекарани през фокуса на държавническото поведение на Мицкоски дават основание да се опасяваме от автократично залитане в консумацията на властта. Това не е изключение по нашите ширини, като се има предвид преди всичко начина, по който сръбският президент Александър Вучич управлява страната си. 

Никак няма да е невярно, ако кажем, че Мицкоски все повече се утвърждава като местно копие на Вучич на политическия терен в Северна Македония с всички последици за международния изглед на държавата. Все повече стават и фактите, които говорят и за практическото уплътняване и материализиране на тази близост между Вучич и Мицкоски. Сърбия вече месеци наред има проблем с работата на своята национална компания за енергийни продукти НИС. Случаят е част от санкциите на САЩ и на президента Доналд Тръмп срещу руските енергийни компании, които имат дял в собствеността на НИС. Сърбия е изправена пред катастрофа, но ето, обещание за помощ идва от Унгария, а и от Северна Македония. Какво ще даде Виктор Орбан, все още не е ясно, но думата е хвърлена. 

Северна Македония пък изведнъж реши да възобнови работата на петролопровода от Солунското пристанище до Скопие, построен и открит някога по времето, когато Любчо Георгиевски бе премиер на Република Македония. Петролопроводът трябваше да снабдява директно рафинерията край Скопие, която по същото време бе продадена на гръцка фирма. От десетина години тръбата е суха, не работи, защото се оказа, че нейната ефективност е ниска. Сега обаче тя отново се възражда, най-вероятно за да задоволява нуждите от горива за Сърбия. Значи, и Гърция, старият исторически приятел на Сърбия се включва в помощта, съживявайки своите активи на територията на „буферна“ Северна Македония. Колкото на някои им се иска да бягат от историята, тя неизменно се връща и то тъкмо в критични моменти. Чувам в Скопие да казват, че е дошло е времето Северна Македония да върне жестовете на Сърбия към нея, правени демонстративно и напълно популистки от страна на Вучич лично, независимо кой е на власт край Вардар. Правете като Белград, Сърбия и Вучич, ми препоръчаха преди време мои колеги в Скопие, когато ги попитах как, според тях, трябва да се държи България към Северна Македония, за да бъдат отношенията ни нормални. Отговорих тогава – чакайте, та ние в България правим това непрекъснато от момента, в който първи ви признахме като суверенна и независима държава. В това число и по време на най-голямата ви човешка трагедия през годината – пожарът в дискотеката „Пулс“ н Кочани. Първи предложихме помощ, първи дойдохме, първи пратихме самолет и взехме и лекувахме пострадалите млади хора. И какво ли не още. Изглежда обаче фокусът, с който се гледа към нещата е различен – един с отворен обектив към север, друг – стеснен и силно ограничен, към изток. Към България. 

Впрочем да видим и прочетем внимателно мнението на предишния държавен глава Стево Пендаровски за Северна Македония като прокси на идеите за „Сръбски свят“ и „Руски свят“. Вижте го в рубриката „Новини от Република Северна Македония“. С всичките си противоречия като президент и политик Пендаровски най-добре от всички познава ситуацията в страната си. Това не може да му се отрече. 

 Човекът просто е прав. 

 Костадин Филипов