На 4 декември 2025 г. в Македонския дом бе проведена Лектория „Македония“. Водещият Владимир Митов – научен секретар на Македонския научен институт, представи лектора – проф. Ангел Ангелов (Джендема), преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и член на Управителния съвет на МНИ, и обяви темата „Образът на Крали Марко във фолклорната памет и в произведенията на изкуството“.
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 12
В предисловието си лекторът спомена за изследователските трудности, пред които се е изправил. Според него въпреки множеството проучвания българският фолклор продължава да бъде непознат, той е „безкрайно дълбок и необятен“. Поясни пред аудиторията, че чрез подготвените слайдове ще се опита да покаже образа на Крали Марко, на който се стремим да подражаваме като пример за сила, джентълменство, рицарство. В народните песни той е възпят като непобедим юнак – защитник на християнското население от османците, популярна е легендата, че е свръхгерой. Образът му олицетворява „Балканската мечта за свобода“, тачен е в България, Сърбия и в Република Северна Македония.
Проф. Ангелов припомни моменти от живота на прилепския владетел. Известен е с различни наименования – Марко Мърнявчевич, Марко Кралевити, Марко Кралевич. Спомена за противоречивите чувства, отнасящи се за битката при Ровине през 1395 г. В нея Марко загива като васал на османските турци сражавайки се срещу войските на влашкия войвода – Мирчо Стария. Спря се и на родословието му, засягащи факти от живота на неговия баща Вълкашин Мърнявчевич, убит през 1371 г. в битката при с. Черномен, водена срещу войските на османския султан Мурад I.
Според лектора градиво на фолклорната памет за образа на Крали Марко се открива в творбите на Вук Караджич, Димитър и Константин Миладинови, Серафим Боянов, Иван Шишманов, Евгений Тодоров, Кръстю Мисирков. Той се спря на творчеството на Стоян Попов (псевдоним Чичо Стоян), който издирва епоса за Крали Марко и създава пиеса за него. Впечатлен е от приятния изказ на Ангел Каралийчев, автор на приказки и пресъздадени легенди от българския фолклор.
От съвременните автори проф. Ангелов открои романа на Кирил Топалов „Хей, Крали Марко“. Интересен е прийомът на известния писател, учен и дипломат, търсещ досег със сърфиращото в интернет мрежата „дигитално“ поколение в опит да върне мита от забравата за епичния герой от Прилеп и коня му Шарколия.
Лекторът похвали книгата на Владимир Левчев „Крали Марко“. В нея авторът съчетава известните исторически факти за Крали Марко с митове, легенди и народни песни като извори за обрисуване на неговия портрет.
А. Ангелов разгледа образа на Крали Марко в творбите на художниците Иван Милев, Георги Машев и Григор Бояджиев – създател на илюстрации в списание „Дъга“. Той направи анализ на ктиторския портрет на прилепския владетел в църквата „Св. Димитър“ в Марковата обител до Скопие. Наред с дарителската грамотата, която държи в едната си ръка Марко Кралевити, Ангелов открил необичаен предмет в другата – олифант, на който досега не е обръщано специално внимание.
Този духов музикален инструмент от семейството на роговете, изработен от слонски бивни е атрибут, символизира висок социален статус и говори за неизследван щрих от неговата биография.
Лекторът илюстрира темата с откъс от създадената от него опера „Крали-Маркова сватба“ с либрето на Владимир Левчев.
След тази своеобразна предпремиера, той изрази надежда в скоро време музикално-сценичното произведение, определено от него като „духовно приключение“, да бъде представено пред по-широка публика.
Във финалната част от словото си Ангелов почете един от именитите български поети на ХХ в. – Константин Павлов, прочитайки стихотворението му „Дете Голомеше“.
След изслушване на части от операта и последващите изказвания водещият Вл. Митов закри лекторията с пожелание за светли празници, здраве и успехи през Новата 2026 година.
0 коментара:
Публикуване на коментар