Рождество Христово

събота, 24 декември 2016 г.

Бог се роди, Коледо

Коледа (25 декември) е най-големият зимен празник. Заимствал названието си от древните римски календи, той е наричан още Божик, Божич, (в Западна България).

В църковния календар това е денят на Рождество Христово, който адаптира още по-древния мит за раждането на новото слънце. Коледа е празник, свързан с деня на зимното циклично време, който бележи прехода от зимата към пролетта и лятото, от старата към новата година. В митологичното мислене този граничен период е време на деструктивност и хаос. Според народните представи тогава се явяват различни зли сили и демонични същества, способни да навредят на човека. Започват 12-те Мръсни дни, Погани, Караконджови дни – от Коледа до Богоявление (Йордановден или Водици на 6 януари), смятани от българите за особено опасни. Честването на празника е свързано с богата обредност, която трябва да възстанови равновесието в природата и социума, да неутрализира злите сили, да предскаже и продуцира по магически път плодородие, плодовитост, здраве.

Бъдни вечер

Основната част от обредността се разгръща в навечерието на Коледа – Бъдни вечер, Богата вечеря, Кадилка (24 декември), когато се устройва чисто семейна по характер вечеря. На трапезата има само постни храни (нечетен брой) и специално приготвени обредни хлябове. Със своята пластична украса от соларни символи и стопански сюжети те се вписват изцяло в общата идея на празника. Изобилието на трапезата се асоциира в съзнанието на българите с бъдещото плодородие. Най-възрастният в семейството прекадява, за да прогони злите и нечисти сили, да предпази дома и челядта от всичко лошо. Същият смисъл имат и традиционните наричания около трапезата.

В огнището гори бъдник – здраво и родовито дърво (най-често дъб, бук или круша), отсечено и запалено по обреден начин. Огънят се поддържа през цялата нощ; по него се гадае за бъдещата реколта. Македонските българи от Морихово палят голям огън извън селото, а изтлял въглен от него слагат в полога на кокошките, за да носят много яйца. Всички действия около бъдника, отношението към него и митопоетичният му образ на живо същество, отразяват старинният му произход и кореспондират с идеята за плодородие, актуална в конкретния календарен момент на зимния слънцеповрад.

Неизменна част от празника е коледуването. Основни участници са момци в предженитбена възраст – коледари, коладници, водени от по-възрастен, женен мъж – стапеник, цар, кудабашия. Коледарите обхождат домовете от полунощ до изгрев слънце на Коледа. Очаквани като „добри гости“ в коледната нощ, според дълбоката народна вяра коледарите със своите величално-заклинателни песни и благословии могат да прогонят зловредните свръхестествени същества и да донесат здраве и добруване на стопаните. В Софийско групата от коледжанете включва и два предрешени персонажа – старец и баба (в невестинска носия), които разиграват своеобразна пантомима с високи подскоци.

Мъжките маскарадни игри в западнобългарските краища – сурвакари, бабугери, ешкинари, чауши, василичари и пр. календарно са свързани с Мръсните дни. Пак през Поганото сред македонските българи (в Солунско, Кукушко) ходят русалии. Обичаят е описан от Кузман Шапкарев още в 1884 г. Събират се дружини от по 20-30 момци или мъже на възраст 20-40-годишни, винаги по двойки, начело с първата двойка – единият наричан прот (или балтаджия), а другият – кеседжия. Придружават ги две двойки свирачи – тъпанджии и зурнаджии. Облечени са в нтови великденски облекла, носят саби с върха нагоре, а балтаджията – сабя. Играят по строги правила – винаги в пълно мълчание, не правят кръстен знак, при среща на две русалийски дружини влизат в бой до победа. Русалийската игра е за здраве.

Отколешният празник Коледа се отбелязва с тържествена литургия в църква и голямо празнично хоро. Преживяван в миналото много емоционално, той вдъхва вяра в идващите дни. Пренесъл през вековете жилавата народна традиция, празникът остава пак сред най-тачените в българския календар. И днес той е все така нужен, за да обогатява празничния живот и да подхранва корените на българската ни идентичност.

доц. д-р Маргарита Василева

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017