Акад. Иван Илчев скептичен за съвместната историческа комисия със Скопие

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 11

На 12 ноември 2025 г., в началото на поредната Лектория „Македония“, водещият Костадин Филипов поздрави Райна Дрангова за полученото отличие „Будител“ за 2025 г. в рамките на инициативата на Посолството на България в Република Северна Македония и Българския културно-информационен център в Скопие. То е връчено на 30 октомври, в навечерието на Деня на народните будители, от посланика на Р България в Р Северна Македония Желязко Радуков. 

Г-жа Р. Дрангова благодари за поздравленията на присъстващите в залата и сподели чудесните си впечатления от тържественото отбелязване на събитието в Българския културно-информационен център в Скопие с директор Антония Велева. 

След поздравленията К. Филипов представи госта на Лектория „Македония“ – акад. Иван Илчев, съставител и автор на Атлас „Македония в европейската етническа картография (средата на XIX в. – края на Първата световна война 1918 г.)“, издание на ТАНГРА ИК и Златоструй И.Д. Гостът изложи любопитни спомени за интереса му към картите от детството си, както и за трудностите по осъществяване на проекта, реализиран от ръководения от него Център за върхови постижения „Наследство БГ“. 

Той разказа за активната роля на Стефан Пейков – ръководител на Международния търговски и културен център „Геопан“, съдействал за подготовката на картографския проект, изискващ време, знания и средства. В Атласа са намерили място над 80 карти за периода от средата на XIX в. до 1918 г. Повечето от първите картографски изображения за Македония, появявали се през 40–50-те години на XIX в., се базират на 4-5 основни карти, излезли във Франция и Германия. Те са направени въз основа на писмени свидетелства предимно от пътешественици, които преминават по традиционни маршрути: Белград–Ниш–София–Пловдив–Цариград или Русе–Цариград и рядко по крайбрежието на Егейско море в посока към/от Цариград. 

Затова по-голямата част от включените карти изобразяват европейските земи на юг от Дунав до Средиземно море. Преминаващите през Централна Македония са рядко, поради което регионът в по-малка степен попада в полезрението на картографите. Публикуваните карти в голямата си част са обнародвани първоначално от френски и немски картографи, които извличат ценна изворова информация за Балканите. Някои от тях са публикувани в учебници, претърпели 100 издания. 

При анализа на картите се забелязват различия, произтичащи от интересите на Франция и Германия през XIX в., които се променят по време на Първата световна война и особено след нейния край. През този период, а и по-късно, в картите на великите сили победителки, вкл. и Англия, българите в Македония не са показани като мнозинство, защото на Солунския фронт българските армии се сражават срещу английски войски. Проф. Илчев сподели добрите си впечатленията за представянето на Атласа, съпровождащата изложба и изготвения към нея каталог в България и в Българския културно-информационен център в Скопие. Изрази съжаление, че липсва държавническа подкрепа изложбата заедно с уникалното научно и библиографско издание да се представят в централата на Европейския съюз в Брюксел, а също и в културни и образователни центрове в Западна Европа. 

Като член на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на Р България и Р Северна Македония сподели свои наблюдения за дейността ѝ. 

Изрази песимизъм към нейната работа поради факта, че колегите от Скопие „категорично отказват да вярват на изворите“ и работят „под политически натиск и с политическа подкрепа“ от управляващите. 

При такава изходна позиция от „отсрещната страна“ истинска дискусия за историческите процеси, явления и събития, свързани с етническия произход на населението, което в преобладаващата си част е българско, не е продуктивна. Изрази скептицизъм за нейната бъдеща дейност, тъй като участниците от РСМ не могат да се откажат от своите трудове, нито от заеманите престижни постове в академичната йерархия. След изчерпване на изказванията и въпросите, модераторът К. Филипов закри Лектория „Македония“ с обещание за нови срещи с интересни гости. 

 Проф. д-р Георги Николов, доц. Александър Гребенаров