Йоан Скилица и България

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 4, Петер Шрайнер. Йоан Скилица и България ...9 - 20

"Вече повече от 100 години в София се пази ръкописът на един от най-важните византийски хронисти, който преди това е бил част от колекцията на Митрополитската библиотека в Охрид („Свети Климент“) в продължение на 900 години. Там са го видели трима учени: Виктор Иванович Григорович (1845), Антонин Капустин (1865) и Фьодор Иванович Успенски (1899). 

От 1995 г. обществеността може да го види във витрините на Националния исторически музей в Со фия. За първи път ръкописът е описан от Кирил Павликянов в музей ния каталог през 2017 г. Опустошенията на времето са му нанесли немалки поражения. Ръкописът съдържа историческия труд на Йоан Скилица, на ко гото е посветена настоящата публикация. Това в никакъв случай не е единственият ръкопис на този автор. Само от византийския период, т.е. до 1453 г., разполагаме с девет преписа, а също и още дузина, които са били преписани на запад въз основа на тях, без самият текст да има значение, но представляват знак за интереса към автора. Но нека сега да се попитаме: кое е най-важното за този Софийски ръкопис, който толкова дълго време е останал неизвестен? 

1) Това е най-старият ръкопис и е бил преписан около 1100 г., когато авторът все още е бил жив; 2) Тъй като до 1995 г. беше недостъпен (и се смяташе за изгубен), не е могъл да бъде включен в критичното издание, което Ханс Турн изготви през 1973 г.[1]; 

3) Ръкописът съдържа около 350 приписки, които никога досега не са били разчетени и тяхното съществуване забеляза за първи път Кирил Павликянов[2]. 

Те именно са истинската сензация, която предлага въпросният ръкопис. Това няма да бъде разглеждано сега, тъй като след няколко месеца тези приписки ще бъдат публикувани изцяло и ще ста нат достъпни за всички. 

I. Историческото значение на историографския труд Тази лекция обаче е посветена не толкова на Софийския ръкопис, колкото на неговия автор-историк, връзката му с България и значение то на автора за нея. Разбира се, Софийският ръкопис винаги трябва да бъде част от представянето. 

Най-напред обаче ще характеризираме въздействието на творбата на Йоан Скилица, живял през втората по ловина на XI в., в контекста на византийската историография. Почти без изключение византийската историография почива върху работите на висшата дворцова и църковна прослойка учени и сановници. 

Повечето от трудовете се явяват продължение на предходен автор. Те разглеждат по-дълги периоди, в които често се включва и съвременната на авторите история. За следващите поколения това изгражда относи телно непрекъсната картина на историческите събития, но също така и картина, в която всичко, което не е било взето предвид в конкретния исторически труд, се губи. Паралелните представяния са много редки. Това твърдение се отнася и до Йоан Скилица. Неговият разказ начева (като продължение на известната хроника на Теофан) през 811 г. и завършва през 1089 г., в епохата, в която живее автора. 

До 945 г., когато започва едноличното управление на византийския император Константин VII Багренородни (913 – 959), са запазени различни други произведения, които потвърждават или се отклоняват от описанието на Йоан Скилица. 

Авторът е добавил към труда си и „справочник на използваната литература“, както бихме казали днес. От 945 до 1034 г., когато Михаил Аталиат започва историческия си труд, той (освен Историята на Лъв Дякон за руското нападение през 970 г.) напълно доминира в историографията. Това важи и за времето на цар Самуил (997 – 1014) и император Василий ІІ (976 – 1025). Той е единственият източник тук, тъй като пасажите в т.нар. Продължител на Георги Монах представляват по-късна компилация. 

 II. Кой е бил Йоан Скилица? 

 Предвид обхвата и значението на историческия труд, разполага ме с много малко информация за автора. Тя може да се извлече изклю чително от самия труд и няколко препратки от по-късно време. Бил е роден в западна Мала Азия, в тема Тракезион, и подобно на мнозина други отишъл в Константинопол, за да продължи образованието си (което обикновено започвало на 10-годишна възраст). 

Възможно е ра ботата му по двете части да е приключила около 1100 г., а смъртта му е да е настъпила в годините след тази дата. При император Алексий I Комнин (1081 – 1118), който идва на власт през 1081 г., той заема високи съдебни постове, които се доказват хронологично и от един документ от 1092 г. През това време вероятно е бил написал първата част от своя труд Исторически свод (или Σύνοψις), а малко по-късно и продължението. Сравнението между кариерното му израстване и изискуемата възраст за това във всеки отделен случай, както и по от ношение на други държавни служители, позволява да се предположи, че е роден около 1040 г., или по-скоро дори малко по-рано..."

Целия материал четете по-късно...