Християнски властели в югозападните български земи през XV в.

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 4, Тервел Попов. Християнски властели в западните, северозападните и югозападните български земи през XV в. ...109 - 164

"Кесар Углеша Владкович (след 1402 – ок. 1427 г.). 

Негов баща е висшият сръбски сановник Владко Паскачич, владетел на областта Славище и ктитор на църквата „Св. Никола“ в с. Псача, Кривопаланско (дн. Р Северна Македония), удостоен със севастократорска титла от сръбския цар Стефан Урош V (1355 – 1371)[5]. 

В началото на XV в. кесар Углеша Владкович създава свое княжество с център крепостта Враня. Въпреки че е про дължително време под сръбска власт, градът съхранява българския си ет нически облик до 1878 г. През Възраждането много автори (включително сръбски) изтъкват българската му принадлежност[6]. 

В Рилската преработка от 1825 г. на „История славянобългарска“ (1762 г.) Враня е отбелязан като български град[7]. Възрожденският деец Йордан Хаджиконстантинов-Джинот (1818 – 1882) също пише за Враня: „град болгарский, стари болгаре“[8]. 

 В този контекст трябва да се посочи, че Углеша е сръбски велможа, кой то също получава кесарското си достойнство от цар Стефан Урош V, но по-голямата част от владението му обхваща български земи. След като през 1395 г. османците покоряват Велбъждското княжество на Константин Драгаш (1378 – 1395), в неговите северни части, в района на Враня, кесар Углеша запазва владенията си и продължава да управлява като васал на Баязид I[9]. 

Поражението и пленяването на султана при Анкарa предоставят възможност на благородника да укрепи и разшири властта си. Първоначално спазва васалитета към османците, но впоследствие търси политическото покровителство на сръбския деспот Стефан Лазаревич (1389 – 1427). Данни за тези събития се съдържат в „Житието на Стефан Лазаревич“ от Константин Костенечки (ок. 1380 – след 1431):..."

Цялата статия четете по-късно...