От „Скромни“ до „поручик Брезов“

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 2, Калоян Васев. От „Скромни“ до „поручик Брезов“: политически лъкатушения и идейна еволюция на Иван Михайлов (1919 – 1924 г.)... 9 - 52

"...Първият по хронология и значение е безспорно земляческият принцип. Отседнал при леля си Санда Суруджиева в София и запи сал право в Юридическия факултет на Софийския университет, Михайлов влиза в по-тясно общуване с многобройната щипска колония в българската столица. В контекста на македонското движение, щипяни упражняват сериозно влияние чрез именития си съгражданин и член на ЦК на ВМРО – Тодор Александров. Вероятно щипският куриер Ване Параспуров (1888 – 1933) е този, който, по заповед на Александров и на задграничния представител Георги Баждаров (1881 – 1929) (учител на Иван Михайлов от Солунската гимназия) се свързва с Михайлов и му предлага да заеме поста на секретар на Задграничното представи телство на ВМРО на ул. „Гурко“ 22.[13] 

Другият бивш учител на Михайлов – членът на ЗП Кирил Пърличев (1875 – 1944), маркира това назначение като ключово за революционния път на младия щипянец: „Тодор Александров бе повикал за машинописец един сух, рус, млад момък, който едва дигаше клепачи, за да види посетителя. Работата на Организацията се засилваше, Тодор Александров и Протогеров въз ложиха освен писарство и друга техническа работа на младия момък, който едновременно с това четеше и лекциите на професорите от юридическия факултет при Софийския университет“[14]. 

Землячески ят принцип играе първостепенна роля при този избор – в спомените си Славе Иванов (1888 – 1948) пише, че той е препоръчал Ванчо на Тодор Александров като свой роднина и като „момче, нашенче, [което] да знае да пише, главно да знае „що не треба да говори“. Рекох му за Ванчо. Александров познаваше фамилията, но него не. Рекох да е Ван чо полезен за нас, защото често идваше при тетка си, аз го познавах и виждах в него добри страни. Отведох Ванчо при Александров и от този ден той почна работа“[15]. 

Още в първия им разговор Алексан дров припомня на Михайлов, че го е срещал като дете в дома на Мише Гаврилов[16]. Важността на щипската линия във връзката на Михайлов с учителя му Александров е подчертана и от друг щипянец – Христо Настев (1876 – 1962), който отбелязва, че младежът става част от лич ната клиентела на члена на ЦК на ВМРО: „Понеже след сключения през 1918 г. мир в Солун от общата война и Щип с брегалнишката област остана под новото робство, Ванчо бе лишен от всяко общуване с родителите си в Щип, вследствие на което и издръжката му в София беше станала проблематична, за да може да свърши университета. Поради семейните им връзки с Тодор Александров, като съседи в кв. Ново-село на Щип, последния чрез организацията беше го улеснил материално. Привързвайки го по тоя начин към себе си, беше го посветил в тайните на В.М.Р.О.”[17] 

Бележките на Михайлов относно ранното му революционизиране потвърждават значението на Александров като ос новен негов покровител[18]. Вторият фактор е специфичната роля, която канцеларията на ЗП на „Гурко“ 22 играе непосредствено след Солунското примирие и пре ди Ньойския договор – оттам ЦК на ВМРО организира своята печатна пропаганда, складира оръжие, там се намира и архивът на XI Македонска пехотна дивизия, там Тодор Александров, Александър Протогеров (1867 – 1928) и Петър Чаулев (1881 – 1924) дават издръжката на бивши войводи и четници. Всичко това осигурява на Ванчè Михайлов огромен набор от контакти сред македонската емиграция и революционното движение по целия му вертикал – фактор, който ще се окаже от значи телно политическо значение[19]. 

При все още невъзстановена Вътрешна организация, канцеларията на ЗП е натоварена с извънредно много и разнообразни правомощия и дейност, превръщайки се в пространство на онова малко ядро македонски дейци, от което ще поникне възобно вената ВМРО. Ефективността на това ядро впоследствие ще даде основен довод в полза на вождистките тенденции в ръководния стил на Ванчè Михайлов. Арестът на Александров и Протогеров през ноември 1919 г. и последвалото им бягство показват релефно не само че щипският землячески принцип функционира ефикасно, но че и той е сред водещите в поддържането на конспиративната мрежа на ВМРО в София. По това време Иван Михайлов е в близък контакт със съратниците на Тодор Александров, измъкнали го от ареста – Стоян Мишев (1882 – 1924), бивш щипски околийски войвода, секретаря му Славе Иванов, също от Щип, Михаил Монев (1881 – 1944), зет на Александров, журнали ста Петър Завоев (1880 – 1969), Гьошо Прилепчански (1889 – 1949) и Иван Арсов, също щипяни[20].

Целия материал четете по-късно...