Щрихи из портрета на Йордан Трифонов Стоянов

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 2, Щрихи из портрета на Йордан Трифонов Стоянов ....................161 - 186

"...Йордан Стоянов, по-известен като капитан Юрдан Стоянов, е во енен и комитетски деец, за когото в българската историография и особено в мемоаристиката са оставени крайни и противоречиви мнения. За неговите събратя по оръжие от Българската армия и дейци на ВМОК[1]  той е „един из между най-добрите боеви началници в македонската борба, фактически малцина“…[2] и „въобще, като офицер и като войво да, той притежава всичките качества на един партизанин пехотински, за да бъде щастлив в една кървава арена“[3]. Като човек е „винаги засмян, вежлив, компаньон и скромен“[4]. 

В негово лице те виждат интелигентен и доблестен български офицер с развито патриотично чувство за дълг към род и Родина. Неговият боен другар и приятел Петър Дървингов (1875 – 1958), с когото се познава още от 1897 г., ще му посвети про чувствена и емоционална статия, публикувана в сп. „Македония“, на което по ирония на съдбата уредник е Милан Грашев (1880 – 1924), който след кончината на капитана през 1910 г. ще встъпи в брак с овдовялата му съпруга Райна Каназирева. 

При Петър Дървингов стремежът към обективно представяне на революционната и професионалната би ография на Й. Стоянов се преплита с искрената възхита от неговата личност – като човек, като войвода, като военен специалист, достоен представител на българското офицерство. В друга светлина виждат дееца опонентите му (от ВМОРО), предимно серчани, привърженици те на Яне Сандански. За тях Йордан Стоянов е само представител на ВМОК и в този смисъл тълкуват неговата личност и дейност в аспекта на „намесата на върховистите“, която за тях е „пакостна за освободи телното дело“[5]. Житейският път на Йордан (Юрдан) Трифонов Стоянов започва на 15 септември 1869 г.[6] в с. Долно Вереница, Монтанско[7]. По произ ход е от родолюбиво семейство с традиции в революционните борби. 

Неговият баща Стоян е внук на стария и прославен войвода Цеко Петков (1807 – 1881). Последният, освен опитен хайдутин, участва и в Руско-турската война от 1877 – 1878 г. начело на доброволческа чета. Негови са популярните думи, произнесени при освещаването на Са марското знаме на 6/18 май 1877 г.: „Да помогне Бог на това свято знаме да премине от край до край нещастната българска земя. Всичко нечисто поганско и зло да бяга от страх пред него, а подире му да настане траен мир и благоденствие!“[8]  

Във връзка с динамичните събития през 1875 – 1876 г., в които неговият баща и дядо са замесени като членове на местния селски революционен комитет, животът в Долно Вереница станал повече от не сигурен. Къщата на дядо Трифон често е нападана от турци и черкези, което налага семейството да се пресели в Лом. Тук детските години на Йордан Стоянов са белязани с впечатлението и емоциите от една война, която оказва неизменно влияние върху неговия мироглед и в последва лата професионална реализация. Това е освободителната Руско-турска война (1877 – 1878 г.), на която Йордан Стоянов е съвременник (по това време той е ученик в Лом)[9]..."

Целия материал четете по-късно...