Българската войска по времето на Самуил и неговите наследници

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 4, Петьо Иванов. Войската на Българското царство в периода 976 – 1018 г. Част 2. Командване, конфигурация на военни структури и етнически състав по времето на цар Самуил и неговите наследници...29-88

"...3. Етнически състав на българската войска 

Основният източник на човешки потенциал за войската е населе нието, живеещо на територията на Българското царство. В зависимост от нивото на подготовка, рекрутираните войници се делят на такива, които са част от професионални формирования и такива спадащи към опълчението. Първите са винаги на разположение на отделните воена чалници и могат да изпълняват задачи далеч от своите родни места, а вторите служат предимно за отбраната на крепостите, разположени в непосредствена близост до селищата им. Етническият състав на населението на Българското царство е от разен в много писмени извори с разнообразен произход. Във всички тях независимо дали става въпрос за текстове с български, византий ски, арменски, арабски, унгарски, или западен произход, наименова нието, използвано за обозначаване на хората, предвождани от Самуил, е „българи“[173]. 

Според наличните сведения обаче това не е единствена та етническа група, населяваща пределите на царството. Благодарение на географските ориентири в изворовата база, сравнително точно може да бъдат определени земите, в които живее всяка една общност. Това на свой ред ни позволява поне донякъде да придобием представа за срав нителното съотношение между отделните групи. За границите на земите, населявани от хора, идентифицирани с названието „българи“, информация придобиваме от няколко основни извора. Един от тях са добавките на епископ Михаил Деволски, където се отбелязва, че при обсадата на Видин „българските военачалници“ са проявили изобретателност в противодействието на „гръцкия огън“, използван от византийската войска[174]. 

В Унгарския аноним с българите се свързва и друг град, разположен на р. Дунав – Белград. В текста на хрониката той е наречен „Алба Булгарие“ (Albam Bulgarie), а на друго място се прави уточнението, че той е „български град“ (Albam Bulgarie civitatem)[175]. 

Информацията в унгарския източник се потвърждава и от Хрониката на Йоан Скилица, където градът се посочва като мястото, в което започва въстанието на Петър Делян. Византийският автор успява да разбунтува местните българи, след като изтъква своята връзка с цар ското семейство[176]. Етническите територии на тази група не се ограни чават до р. Дунав. Тя е спомената и в земите северно от реката заедно с куманите и власите[177]..."

Целия материал четете по-късно...