80 години от Кървавата македонска Коледа

сп. "Македонски преглед", год. ХLVIII, 2025, кн. 1. Милен Михов. 80 години от Кървавата македонска Коледа ... 8–24

"...На Бъдни вечер, 6 януари 1945 г., в Офицерския дом в Скопие властите провеждат Втория конгрес на „младината“ на Македония. На конгреса присъстват представители на военните части, които трябва да изиграят важна роля в подготовката на 15-и армейски корпус за изпращането му на Сремския фронт. 

Същия ден избухва бунт сред войни ците и офицерите от гарнизона в Скопие, а през нощта на 6-и срещу 7-и въстават и войниците от артилерийската бригада в Щип. Главната причина за бунтовете е пълното обвързване на съдбата на Вардарска Македония с Югославия и подготвяното изпращане на новомобилизи раните македонски югославски военни части срещу германските и хърватските войски на Сремския фронт. 

През деня на централния площад се появяват войници, които скандират „Към Солун, към Солун! Не към Берлин и към Срем“. Не съмнен е фактът, че бунтът е срещу комунистическата власт в Скопие, а издигнатите лозунги са в духа на програмите на ВМРО за независима Македония. Това е признато и на страниците на официоза „Нова Македония“, който определя бунтовниците като „новоизпечени македонски родолюбци – довчера патентовани българи“ и „опашки на българския фашистки окупатор“. 

Разбунтувалите се части са съставени от войници и офицери от създадената в България бригада „Гоце Делчев“, които са служили в българската армия и носят все още български униформи и оръжие. Бунтовете са потушени под личното ръководство на Темпо, кой то спешно е изпратен от Белград. Поканените за преговори офицери са арестувани и след кратки разпити са разстреляни в подземията на Скопското кале. Екзекуциите се водят лично от Темпо и са съпроводе ни с думите му „Хочеш Солун, еве ти!“. Само за няколко часа са раз стреляни 70 офицери. Това накарало около 1000 войници да излязат от ново в центъра на Скопие, където са посрещнати от картечната стрелба на сръбски партизани. Десетки са убити на място, а 900 са арестувани и затворени в Калето. 

Тук по-голямата част от тях намират смъртта си от нечовешките условия, при които са оставени – без храна и вода[20]. В Щип войниците на практика завземат града, издигайки лозунга „Не искаме на Сремския фронт, напред към Солун!“. По нареждане на секретаря на областния комитет на комунистическата партия Любчо Арсов (1910 – 1986) за усмиряване на разбунтувалите се са мобилизи рани комунисти, партизани и верни на властта военни части. Издадена е заповед да се използва оръжие срещу бунтовниците. Положението е толкова сериозно, че в града пристигат Темпо и Лазар Колишевски (1914 – 2000), който вече, освен комунистически лидер, е и подпредседател на Президиума на АСНОМ. Двамата лично ръководят потушава нето на бунта. Според признанието на Л. Арсов при това се „стига до линчуването на някои хора“[21]..."

Целия материал четете по-късно...