Обликът на Петрич в първите години след 1912 г.

сп. "Македонски преглед", 2020, кн. 1. Тодор К. Тараков. Обликът на Петрич в първите години след Освобождението. Спомени на Иван Георгиев Чорбаджийски ...149 - 156

"...След Освобождението през 1912 година Петрич беше малък град с тесни и криви улици. Широчината им не надминаваше 3–4 метра – толкова, колкото по тях да мине една каруца. Ако се случеше две каруци да се разминат, едната трябваше да изчака зад близкия ъгъл. Единствено в Чарши махала улиците бяха покрити с калдъръм. По-широки бяха само търговските улици, за които ще стане дума по-нататък. Повечето жилищни сгради бяха стари и порутени чардаклии къщи. Дюкяните в чаршията имаха кепенци, а нивото им бе едно-две стъпала над улицата, за да не бъдат наводнявани след поройните дъждове. 

Голяма част от гражданството се препитаваше от занаятчийство и дребна търговия. В Петрич имаше шивачи, обущари, дърводелци, ковачи, самарджии, бръснари, златари, плетачи, хлебари, кафеджии, гостилничари, бакърджии, тенекеджии, юрганджии, джамбази, амбулантни търговци и други. От земеделските култури в района на града се отглеждаха царевица, ечемик, ръж, зеленчуци, овощия, лозя и рядко тютюн. 

 В онези години Петрич беше един провинциален град от ранга на Кюстендил и Дупница. Той се състоеше от следните махали: Виздол, Перманик, Варош, Трап махала, Чарши махала, Мартин махала, Анина махала и Дълбошница. Най на юг беше разположена махалата Виздол, чиито последни къщи на север достигаха малко над днешното кръстовище на улиците „Екзарх Йосиф“ и „Капитан Джингаров“. 

На отсрещния, източен бряг на река Луда Мара и на юг от Синята чешма по склона нагоре се намираше Перманик. На север от Виздол захващаше Варош махала, която се простираше докъм днешната Бизнес банка. Още по на север от нея, на същия бряг на реката, бе разположена Трап махала, която достигаше докъм моста при днешното кметство. 

Централната част на града се наричаше Чарши махала. В нея до 1912 година е живеело изключително турско и гъркоманско население. Тя се простираше от моста при „Касапската чаршия“ (до днешния ресторант „Рибката“) до тогавашното училище „Св. Климент“ (разположено на мястото на днешната полиция) и от сегашния ресторант „Яворите“ до моста при днешното кметство..."

Целия материал четете по-долу: