Национална научна конференция за Априлското въстание в Македония

Национална научна конференция „Априлското въстание и националноосвободителните борби в Македония“ 

 д-р Елена Александрова 

 През 2026 г. 150-годишнината от избухването на Априлското въстание се отбелязва с множество научни форуми и сесии в цялата страна, а темата за връзката на областта Македония с въстаническата подготовка и дейност събра учени и краеведи на конференция в гр. Разлог. Националната научна конференция „Априлското въстание и националноосвободителните борби в Македония“, която бе организирана от Македонския научен институт, Фондация „Васил Левски“, Общобългарски комитет „Васил Левски“, Община Разлог и Исторически музей – Разлог, привлече интереса на изследователи от университети, научни институти, музеи и библиотеки, както и на проучватели на местната история, които в два дни на 14 и 15 май 2026 г. имаха възможност да представят своите тези и авторови гледни точки. 

В официалното откриване директорът на Историческия музей в Разлог д-р Христина Манова приветства гостите и отбеляза значимостта на града и региона, като пресечна точка за личности и събития. Към приветствието на домакините се присъедини и заместник-кметът на Община Разлог г-н Христо Зайков, който пожела успех на участниците и специално на д-р Манова, като двигател на събитието. 

Председателят на Македонския научен институт доц. д-р Милен Михов, като съорганизатор също поздрави присъстващите и подчерта, че тази конференция не е обикновено проявление на една научна общност, а е едно обществено и национално събитие, както и, че този град дава сериозен отговор на някои съвременни внушения, които изкривяват историята. Сред официалните гости бе и г-жа Корнелия Маринова, председател на Фондация „Васил Левски“, която изказа своето удоволствие от идеята отбелязването на 150-годишнината от Априлското въстание да се свърже с Македония. Тя обърна внимание, че тази тема вълнува отдавна научната мисъл и затова интересът е голям. 

Д-р Георги Тренчев, като един от инициаторите и вдъхновителите на форума, също приветства гостите и участниците и сподели как се е зародила идеята конференция с такава тематична насоченост да се проведе именно в Разлог. Освен това той открои връзката и приемствеността на националноосвободителното движение от 1876 г. с борбите в Македония след 1893 г. и създаването на ВМОРО. Д-р Тренчев прочете поздравителен адрес от името на министъра на културата. Ученичката Лилия Рускова внесе емоционален заряд на събитието със стихотворението „Тишината на Батак“, което самата тя е написала. 

Научните четения започнаха с докладът на доц. д-р Александър Гребенаров от Института за исторически изследвания към БАН и МНИ „За недовършената българска революция от Копривщица и Панагюрище (1876) до Кресна и Разлог (1878)“. Той обърна внимание на Екзархията като прелюдия към възстановяването на българската държавност. Подчерта стратегията на Гюргевския комитет за организирането на едно всенародно въстание. Спря се по-подробно върху комитетите в Разлога и отчете причините за невъзможността въстанието да избухне в този район, но все пак то постига своите цели – да привлече вниманието на Европа. Авторът обърна внимание на въстанието в Пиянец и Разловци, като продължение на Априлското въстание и част от него, и акцентира върху дискусията със скопските историци, които настояват, че Разловското въстание е нещо различно от Априлското. Поставя и връзката на националноосвободителното движение преди 1878 г. с Кресненско-Разложкото въстание от същата тази година и с Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. 

Докторантът Крум Митов от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ продължи темата за Разловското въстание между наратива на Р. Северна Македония и фактите, както бе озаглавил и темата си. След като представи фактологичен обзор на въстанието, той се спря на това как е представено то в медии и интернет-източници, а и засегна въпроса как се отразява в днешна Р. Северна Македония чрез паметници, валидиране на марки, организиране на походи. Авторът открои две манипулативни тези на скопската историография – че това е македонско въстание срещу турската власт и, че двете въстания - Разловско и Априлско, нямат връзка помежду си. Митов направи преглед на българската периодика за Разловското въстание и презентира как се представя то в българските и македонските учебници. Той обърна внимание на пропуските и премълчаванията на някои факти и неглижирането на това събитие в българските учебници. 

В своето изложение доц. д-р Слави Славов от Института за исторически изследвания към БАН направи препратки от изработените черешови топчета по време на Илинденско-Преображенското въстание към черешовите топчета на априлци. Той уточни, че по време на въстанието от 1903 г. само в Македония (не в Одринско) и само в Битолски революционен окръг са включени черешови топчета, защото в Крушово боевете са позиционни и позволяват това. 

Авторът наблегна на дискусионният въпрос обаче дали са влезли в употреба черешовите топчета и подчерта, че категорично са направени, но мемоаристите дават уклончиви данни дали са използвани реално. Що се отнася до въстанието в Кичево и Охридско, доц. Славов не постави под съмнение употребата на този вид взривна техника, защото тя се потвърждава от четири източника. Най-същественото обаче, както той изрази, е приемствеността между българските националноосвободителни движения от двете епохи. 

Историкът Георги Огнянов се спря върху живота и революционната дейност на Тодор Пармаков – Хайдутина. Той отчете значението на Рила планина, за да се развие Пармаков като хайдутин и бунтар, както и на влиянието, което му оказва Ильо Марков. Засягна участието му в легията на Раковски, връзката му с Бенковски и съдбата му след Априлското въстание, като се привеждат спомени на дъщерята на Пармаков. 

Илия Тантилов от Историческия музей в Разлог запозна аудиторията с малко- известния войвода Иле Марудин и неговата връзка с формирането на чета по време на Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г. Той илюстрира два интересни документа на Иле Марудин – за заем с цел закупуване на оръжие и друг, свързващ го с пребиваване в Горна баня. 

Д-р Георги Тренчев от Македонския научен институт акцентира върху проблема за преследванията на революционни дейци в Разложко, участвали в подготовката на Априлското въстание. На базата на дописки в български възрожденски вестници и други архивни материали, авторът насочи вниманието към обезоръжителните акции в Разложко и арестуването на хора от революционния комитет още преди въстанието да избухне. Проследи конкретно ареста на двама Ботеви четници над Якоруда и на Георги Чолаков, делегат на събранието в Оборище. В изложението си д-р Тренчев приведе в научен оборот сериозен изворов материал от дописки, писма и спомени на очевидци. 

Краеведът Коста Говедаров се фокусира върху подготовката на Априлското въстание в с. Долно Драглище и по-нататъшната съдба на основните участници в него. Авторът акцентира върху дейността на поп Никола Трифонов Чолаков и подчерта голямата подготвителна дейност за въстание в Разложко, като разгърна обширен фактологически разказ, позован основно на спомените на Иван Асянчин. Спря се върху разпитите на арестуваните и мъченията, които те понасят. Обстоятелствено проследи съдбата на основните участници във въстанието в Разложко. 

Директорът на ИМ-Разлог д-р Христина Манова запозна аудиторията със спомени на Сава Докторов, очевидец на Априлското въстание, записани през 1936 г. от Цено Торбов. Те представляваха много обстоятелствена и добре запазена памет за събитията. 

Журналистът Никола Стоянов говори за двойното влизане на Левски в пиринския дял на Македония през 1869 г. и 1872 г. Той изложи познати вече факти с акцент върху посещенията на Апостола в Пазарджик и Източна Македония и направи обзор на краеведските изследвания за връзката на Разлога с Левски. Спря се на приписката на поп Коста Чилев и основаването на революционен комитет в Мехомия, както и на връзката на Левски в Осоговския манастир. 

Изложението на д-р Елена Александрова от РИМ-Благоевград „Семейната памет разказва“ илюстрира някои запазени в семейството на хаджи Коте (Константин) Чорбеджигошев спомени, свързани с неговата обществена дейност в Горна Джумая (дн. Благоевград) през XIX и първите години на ХХ в., които самата тя записва. Като респонденти са използвани Невена Константинова (снаха), Елена и Радостина Константинови (правнучки) на хаджи Коте, които макар и от дистанцията на времето, представят интересни факти от живота му предавани от поколение на поколение в дома им. Авторката обърна внимание, че във възрожденската история на Горна Джумая името на хаджи Коте Чорбаджигошев се свързва предимно с инициативата на българската общност за изграждане на нова черква и училище, за които той е дарител и подготвя превода на молбата на горноджумайци до кадията в Дупница на турски език. За политическата му активност около изграждането на революционен комитет през 70-те години на XIX в. се знае малко или почти нищо. Малко известен епизод от живота му е срещата с Левски в с. Рила. Семейната памет свързва последните години от живота на хаджи К. Чорбаджигошев с подготовката и провеждането на Горноджумайското въстание от 1902 г. и връзката му с дейците на Върховния македоно-одрински комитет. 

В докладът си „Рилската света обител и Априлското въстание“ Генка Иванова от Църковно-историческия музей към Рилския манастир презентира няколко документи, които отразяват връзката на духовното средище с въстанието. Тя отчете духовно- просветната дейност на манастира, но и подкрепата му към революционното дело, като един скрит център и надеждно място за срещи. Обърна се внимание, че монах Кирил, който замонашва Левски по-късно става игумен на Рилския манастир. Илюстрирани бяха писмо на селяни от с. Рила, които молят за подслон в манастира за жените и децата; свидетелство на поп Стоян за участие в Разловското въстание и писмо от епископ Варлаам с молба за дарение на манастира за останали живи участници в Априлското въстание от 1939 г. 

Станчо Тодоров от Национален музей „Васил Левски“ в изложението си „За войводата Петър Юруков от Карлово и паметта на героя“ запозна аудиторията с интересни биографични сведения от личния живот на дееца и акцентира върху войводската му активност. Не бяха пропуснати никакви моменти от революционния път на Юруков, както и малко известния факт, че участва в отвличането на американската мисионерка Мис Стоун през 1901 г. 

По-различен контекст в конференцията внесе представянето на Росица Янева от РИМ-Благоевград с тема „Априлското въстание през погледа на художника“. Тя илюстрира творби на трима български графици, съхранявани във фонда на музея в Благоевград. Част от творчеството на Стойне Шаламанов с техника графика с линогравюра са портретите на Георги Измирлиев, Георги Чолаков, Арсени Костенцев, Константин Босилков. Илюстраторът и живописец Васил Вълчев работи литографиите „Оборище“, „Райна Княгиня“, „Посрещането на Ботев“, „Първата пушка“. Роналд Шневайс, който също се изявява в областта на линогравюрата подготвя „На въстание“. 

Последният участник в конференцията д-р Елена Чалгънова от РИМ- Благоевград представи доклад на тема „Аз съм въстанал с цел на освободя Отечеството си“. 150 години от гибелта на Георги Измирлиев“ и запозна с материали на фамилия Измирлиеви, съхранявани в музея и част от експозицията „Роден дом на Георги Измирлиев“ с акцент върху снимковото наследство. Стана ясно, че това са фотографии, изпращани от различни дейци до бащата и брата на революционера. Авторката обърна внимание на даренията, които представители на фамилия Измирлиеви правят на музея в Благоевград през годините. Чалгънова напомни факти от революционната дейност на Македончето, както тя самата поясни – познати за историците. 

В протеклата дискусия се включиха Илия Тантилов, д-р Георги Тренчев, доц. д-р Слави Славов, както и местни любители на историята. При закриването на научния форум д-р Тренчев и д-р Манова благодариха на участниците и им пожелаха още творчески успехи. Благодарности за ползотворните два конферентни дни изразиха и от Читалищната библиотека в Разлог.