Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 4
Владимир Веселинов Митов е роден на 16 януари 1984 г. Завършил е
Националната гимназия за древни езици и култури през 2003 г.
Бакалавър по история, специалност: „История на българските земи XV
XIX век“. Магистър по История, специалност „Балканите между две
цивилизации – християнство и ислям“. Докторант, отчислен с право на
защита с тема: „Еничарите в българските земи XV–XIX век“. Член е на
МНИ от 2014 г. Научен секретар на МНИ два мандата: 2020–2023 и 2023
2026 г. Преизбран е за научен секретар за трети мандат: 2026–2030 г.
– Здравейте, господин Митов! Честит Ви преизбор на позицията
„научен секретар“ на Македонския научен институт. Как го приемате – като оценка за добре свършената работа, като поредната
отговорност, която ви се възлага, или като нещо трето?
– Благодаря на колегите, които ми гласуваха доверие! На Общото
събрание на МНИ проф. Георги Н. Николов (председател на МНИ в
мандати 2020–2023 и 2023 – март 2026 г.) завърши изказването си с
латинска сентенция – Feci quod potui, faciant meliora potentes, което
преведено на български е: „Направих каквото можах, нека
следващите направят повече“. Приемам избора за научен секретар на
МНИ като възможност да направим повече. Използвам множествено
число защото „научният секретар“ сам по себе си не може да е
фактор и да постигне каквото и да било без членовете на МНИ, на
Управителния съвет (УС), Научния съвет (НС) и редакционната колегия
на списание „Македонски преглед“.
Да бъдеш избран за научен секретар на едно от най-старите научни
институции е лесната част. Работата, свързана с позицията, е
отговорна, изисква много административна, научна, организаторска
дейност. Когато бях приет за член на МНИ през 2014 г. започнах активно
да помагам. Не е имало случай да ми е поверена задача и да не е
изпълнена в срокове.
Предполагам, че отговорността и свършената
работа е повлияла на членовете на УС да не предлагат друг колега или
да се дебатира втори вариант за научен секретар на МНИ в мандата
март 2026 – март 2030 г.
– МНИ има вече нов председател и това е доц. д-р Милен Михов. Той,
ако не се лъжа, е третият ръководител на Института, с когото Вие
работите. Това Ви дава възможност за оценка на всеки от тях, но и
право да отговорите коя е общата линия, която свързва дейността на
МНИ през изминалите години и очаквате ли тя да се потвърди или
надгради при новия председател? С други думи – има ли
приемственост в битността на МНИ като научно звено?
– Всъщност доц. Михов е четвъртият председател, с когото работя.
Преди да бъда приет за член на МНИ през 2014 г. започнах да помагам
като технически сътрудник. Председател тогава беше проф.
Трендафил Митев. По време на неговия мандат подадох заявление, че
желая да бъда приет за член в Института. Около една година ми бяха
възлагани задачи и след една година тогавашното ръководство
прецени, че молбата може да бъде разгледана и гласувана.
Благодарен съм много на следващия председател на МНИ – доц.
Александър Гребенаров. Той беше в основата на учредяването на
Младежкия клуб към МНИ „Дамян Груев“.
По този начин млади хора,
които се интересуваха от историята на Македония, но нямаха научни
титли, започнаха да се включват в работата на Института.
По това време възстановихме лектория „Македония“, чийто водещ сте
Вие, г-н Филипов. Двамата с Вас започнахме да правим „Време е за
Македония“ – едно телевизионно предаване за история, култура и
политика. За съжаление, предаването вече не се излъчва, но това не
пречи да положим усилия и да намерим начин да го възстановим и да
бъде излъчвано от телевизионна медия. Може да помислим и за
подкаст, който да се излъчва „на живо“, а след това да се качва в
Youtube канал.
През 2020 г. председател стана проф. Георги Н. Николов. Тогава за
първи път бях избран за научен секретар на МНИ. С него бяхме рамо
до рамо два мандата. Преди това в СУ „Св. Климент Охридски“ той ми
беше преподавател по „Средновековна българска история“. Тези два
мандата мисля, че бяха добър пример как учител и ученик работят
заедно и надграждат. С него продължихме традицията на
предшествениците ни. Положихме усилия МНИ да работи с държавните
институции и с тяхно съдействие отбелязахме „100 г. от учредяването на
МНИ“, „120 г. от Илинденско-Преображенското въстание“, „1010 г. от
смъртта на цар Самуил“ и др.
Доц. Милен Михов беше част от Научния съвет на МНИ в последния
мандат. Научните му интереси са свързани с Българската екзархия и
националноосвободителните борби на българите в края на XIX – нач. на
XX в., но има и изследвания, посветени на обществено-политическите
процеси във Вардарска Македония от периода на Втората световна
война до наши дни. Смятам, че ще се справи с нелеката задача да
бъде председател на МНИ. Имам уверение от проф. Георги Н. Николов,
че ще помага на доц. Михов по-бързо да навлезе в някои
административни специфики в работата на МНИ. От моя страна доц.
Михов има един верен помощник, на когото може да разчита.
Силно се надявам, че ще надградим стореното от нашите
предшественици! Ако успеем да постигнем повече, това няма да е
заради някакво съревнование с тях, а заради дългът и заветите на
първооснователите.
Предизвикателствата, които стоят пред Института ще са новите
реалности в дигиталната сфера и изкуствения интелект. Силно се
надявам, че традициите в историческата наука ще продължат, но не
трябва да изоставаме в новите световни тенденции – дигитализация на
книги, подкаст, конферентни връзки с чуждестранни учени, възможност
за дистанционно участие в конференции, дебати и т.н.
– От позицията на научен секретар Вие имате възможност да следите
цялата продукция – научна, книжна и друга, на МНИ. Как смятате,
достатъчна ли е тя, за да се утвърди МНИ като истински експертен
център по въпросите, свързани с миналото и съвремието на днешна
Северна Македония? И ако трябва още нещо, какво е то?
– МНИ отдавна се е утвърдил като научен център с много стойностна
научна литература. На Общото събрание на Института беше отчетено,
че МНИ е издал повече книги и периодични издания от някои институти
на БАН. Бих добавил и електронния бюлетин „Българите на Балканите и
по света“, който запознава българската и чуждестранната
общественост и със съвременни проблеми, събития, геополитически
анализи и положение на българската общност извън границите на
България.
На въпроса достатъчна ли е издателската дейност давам положителен
отговор. Изданията на МНИ и статиите в сп. „Македонски преглед“ са
подготвени от български и чужди учени и се публикуват след анонимни
рецензии от двама автори, компетентни по темата.
Ръководството на МНИ ще продължи да издава научна литература и сп.
„Македонски преглед“, като правя важното уточнение, че за публикация
не е нужно авторът да е член на МНИ. При постъпване на заявления за
членство в нашия Институт вземаме под внимание дали авторът е
публикувал текстове в наши издания. Всеки е добре дошъл да предава
ръкописи за публикация, като задължително текстът трябва да отговаря
на изискванията на МНИ.
– Един въпрос, по който с Вас доста сме говорили – къде се корени
липсата на интерес от държавните институции към мненията и
становищата, които МНИ подготвя по отношение на македонската
тема? Каква би могла да бъде причината – нашата инертност,
високомерието на институциите и техните ръководители, че знаят
всичко, или нещо друго?
– Според мен проблемът е комплексен. Малко от нашите политици се
интересуват от миналото и съвремието на Македония. Когато някой
депутат, министър или президент прояви интерес по определена тема,
ние имаме готовност да дадем експертно мнение или съвет.
Обществото обаче започва да съди и да внушава, че МНИ работи за
политическа партия, за определени политически интереси. Като научна
институция ние имаме граждански дълг, когато някой поиска от нас
експертно мнение за нуждите на България да напишем истината и да
си свършим работата. Общественото порицание обаче ни
принуждава да сме предпазливи, когато някоя политическа фигура
поиска среща или писмено становище по някакъв проблем.
Политиците и властта в Р България не разчитат достатъчно на МНИ и това
е огромна грешка. Нямам против т.нар. ПиАр-и (PR), но имам
чувството, че не всеки от тях е запознат по темата „Македония“. Някои
изказвания на политически фигури са неверни и ние като учени,
запознати с темата, се възмущаваме. Политиката също е занаят като
науката и тя трябва да се изучава. За да се придобие научно
образователна степен „доктор“ са нужни 9–10 г. В това време се
придобиват знания и експертност по определена тема. Колко от
народните представители имат тази подготовка по темата
„Македония“? Броят се на пръстите на едната ръка. Инцидентният
интерес от страна на някоя политическа фигура доказва, че нашите
народни представители и институции не се интересуват от
„Македонския въпрос“. А на какво се дължи тази незаинтересованост
е въпрос към избраниците на народа. Аз не мога да дам отговор.
– Вие сте млад човек, господин Митов, но пред очите ни в обществото
се сменят цели поколения. Как мислите, МНИ спазва ли този жизнен
ритъм и има ли поколенческа криза в Института? Да го кажем така: в
хармония ли е неговата работа с високата технологична наситеност
на живота?
– Според мен няма поколенческа криза. Ще спомена няколко колеги,
които са членове на МНИ и започват да се утвърждават като учени – д-р
Николета Войнова, д-р Ангел Златков, гл. ас. д-р Явор Митов, гл. ас. д-р
Иван Винаров, гл. ас. д-р Методи Златков, д-р Красимира Тодорова,
Веселин Василев, д-р Михаела Василева, Елена Слатинска-Ованезова,
д-р Тервел Попов, Надя Василска-Бегинова. Дано не пропускам някого!
Това са около 12 на сто от членовете на МНИ, които са много активни и
са на възраст около 30–40 г. Така че да не бъдем черногледи. Има от
кого да се учим и кой да ни помага в научното развитие, защото слагам
и себе си в бройката на по-горе споменатите колеги.
Разбирам по-младата генерация, която не желае да се занимава с
административна дейност на МНИ.
В момента е времето, когато те
искат да откриват, да пишат, да издават интересни материали и да се
налагат като учени в България и по света. Младите генерации са в
хармония с високата технологична наситеност на живота.
– Като историк обичате да се ровите в османския период на България?
Какво ви привлече там, кои са темите, които, според Вас, предлагат
сериозни възможности за изследване? Митологията около еничарите
ли е това или има още нещо?
– Когато започнах да се занимавам с историята на българските земи
през XV–XVII в. и да изучавам османски език бях заклеймен като
предател, така е и до днес. Чрез османските извори България може да
спечели още една битка срещу македонизма. Проблемът е, че
османският е много труден за научаване и разчитане и затова вероятно
колегите не виждат перспектива.
Има едно „легендарно“ интервю на Иван Михайлов заснето от Кеворк
Кеворкян през 1990 г. в Рим. Всеки, който го е гледал, цитира думи на
водача на ВМРО, но почти никой не обръща внимание за отношението
на Иван Михайлов към Турция и османските извори. Цитирам по памет:
„Не трябват големи уйдурми, за да се отиде в Турция в Османския
архив. В който и долап да бръкнете, все българи излизат.“
Моите научни интереси са свързани с еничарския корпус. През 1826 г.
корпусът е ликвидиран и се прави опит за унищожаване на архива му.
От оцелелите документи за еничарски заплати, например, излизат
българи и други балкански народи, но ги няма македонците.
Продължавам да се занимавам и да събирам информация за
еничарите.
Историческата истина за живота на населението в историко
географската област Македония е на страната на българите, но това
не трябва да ни успокоява. Важна част от работата на МНИ е да си
сътрудничи с учени от Турция, Албания, Гърция и Европа, чрез които да
защитава истината.
– От известно време насам виждам, че проявявате сериозен интерес
към българското историческо наследство на територията на днешна
Албания, особено в района на Преспа? Как мислите, може ли тази
част на Албания да даде нови научни артефакти, които да хвърлят
повече светлина върху миналото ни?
– Албания е държавата, която чака своите изследователи. По стечение
на обстоятелствата имам възможност да обикалям и да откривам
местности, които са свързани с историята на България. Хората там
много ми помагат като ме упътват към обектите. Ходил съм на места,
които са непознати за българското общество. Преди около 100 г.
Йордан Иванов написа книгата „Български старини из Македония“. Към
момента няма никаква пречка да се правят експедиции в Албания и да
се опишат „Българските старини из Албания“.
Районът на Мала Преспа също е много интересен. Има две
разрушени охранителни кули. Има предположения къде се намират,
но за да бъде определено местоположението им ще трябва помощ от
археолози. Известен факт е, че под водите на Голямото Преспанско
езеро има поне две селища. Разкопките на островите Мали и Големи
град не са периодични, а по информация там са се намирали
резиденции на цар Самуил. Прословутият град Девол също очаква
своите откриватели. Околностите на градовете Берат, Елбасан, Драч,
Валона и други също са част от българската история. Имам готовност
да работя с български учени, които не се страхуват от работата на
терен. Ще им покажа почти неизвестни обекти. Научил съм малко
албански, колкото да не останем гладни, както се казва.
За Великден бях в Корча. Видях се с българи в града. Донесъл съм
книгата за българското село в Албания – Връбник. Книгата е на
разположение в библиотеката на МНИ. Занесох на българската
общност сборника издание на Института – Самуилова България.
Същото заглавие, само че на английски съм подарил на
археологическия музей в Корча, с който си сътруднича много активно.
– Вие, господин Митов, сте възпитаник на една от най-елитните
гимназии в България – НГДЕК. Бивш спортист сте, завършили сте
история, бяхте докторант, а сега сте в битността на научен
изследовател. Кое от всички тези позиции Ви помага днес в живота и в
работата?
– На мен лично в работния процес ми е помогнал спортът. Бивш
боксьор съм. Този спорт изисква много дисциплина, много усилия,
много лишения, защото се спазват категории и не е отборен спорт – не
можеш да разчиташ на други. Боксът ме научи на търпение, което е
важна част от историческата наука. Професор не се става за 10 г.
Както в спорта, така и в науката без дисциплина не може. Ледено
търпение, огнено желание, хладнокръвие, желязна дисциплина съм
придобил от спорта.
НГДЕК ми даде познанията, които не могат да се придобият в друго
българско училище. Освен, че изучавахме усилено предметите
„История“, „Култура на античните цивилизации“ имах възможност да
уча латински, старогръцки и старобългарски език. В часовете по
история ни преподаваха за ВМРО, ВМОК и Илинденско
Преображенското въстание. Моите връстници не познаваха тази част
от историята на България.
НГДЕК постави основите на познанията ми, за да продължа
образованието си по „История“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и да не
се „страхувам от мъртвите езици“, какъвто е османският.
Бях и докторант. Темата ми беше „Еничарите в българските земи XV
XVIII век“. За първи път споделям за един от най-големите ми грехове –
това е, че не защитих докторантурата си. Личен грях, който трябва да
изкупя, за да е спокойна съвестта ми.
– Един въпрос, който напоследък често се задава: има ли България
нужда от патриотизъм? Какво, според Вас означава това в науката –
кабинетни занимания, публична активност или нещо трето? Къде е
границата между политиката и науката?
– Учителите ми по история ме направиха патриот. Имах възможност да
изучавам уроци, които ме караха да се гордея, че съм българин. В тях
нямаше език на омразата, бяха написани така, че да отговарят на
историческата истина и да поднасят информация, която представя
достиженията и успехите на българите в световната история, култура и
цивилизация.
Патриотизмът в науката също трябва да е с мярка. За съжаление, има
колеги с научни степени и любители историци, които в желанието си да
изтъкнат дадено събитие или личност започват да се разболяват от
болестта на „македонизма“. Вместо историческата истина започват
да се пишат и говорят небивалици от сферата на фантастиката. Чрез
съвременните технологични възможности тези фантазми достигат до
голям кръг хора, на които им харесва и се възхищават на въпросните
„историци“.
На „фантастичните“ колеги трябва да се противопостави науката.
Учените от кабинетите, библиотеките и архивите трябва да се
противопоставим.
Политиката в България стана дума с негативно значение. Политическите
речи са свързани с популизъм, пропаганда, неосъществими
обещания. Сама по себе си политиката може да е в помощ на
науката. Всяка национална кауза, която има нужда от експертността
на науката може да бъде постигната при положение, че учените са
подкрепени от политическите лидери на държавата. Но за това вече
говорихме по-горе.
Прави ми впечатление обаче, че политическите лидери се обграждат с
„историци“, които срещу хонорари създават добре звучащи неистини.
Срещу финансови облаги единици български учени се продадоха на
македонизма, налаган от политиците в Република Северна Македония.
– Освен задълженията Ви на научен секретар в МНИ, сте и съдия по
бокс. Хайде сега да ми кажете има ли нещо общо боксовото
съдийство с научните изследвания по история? Може би стремежът
към истината, честността в подхода или радостта от победата? Или
всички заедно?
– Ще го представя така: МНИ трябва да продължи да следи за
подмяната на българи с македонци в историческите извори. Да се
противопоставя на „пропагандния македонизъм“ в историческата
наука.
МНИ може да бъде неутралния съдия в пропагандните изказвания на
политици, учени и общественици от Северна Македония. За да сме
коректни трябва да признаем, че и в България има некомпетентни
изказвания и изречени неистини от политици и общественици, бих
добавил и от „продажници“.
Питайте Македонския научен институт, ако не сте сигурни в познанията
си за миналото и съвремието на Македония! „Този, който не знае и
задава въпроси, е незнаещ за една минута. Този, който не пита, когато
не знае, остава глупав за цял живот“.
0 коментара:
Публикуване на коментар