Статутът на албанския език в Република Северна Македония

 
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 4

  Въпросът за провеждането на изпита за юридическа правоспособност на албански език в Република Северна Македония вече трети месец стои в центъра на политическия и обществения дебат между албанските партии и управляващите. Този въпрос се превърна в пресечна точка на борбата на албанците в тази страна за изравняване на статута на албанския език с държавния език на Република Северна Македония, а оттам и за пълното прилагане на Охридското споразумение от 2001 г. Албанските опозиционни партии подкрепят исканията и протестите на студентите от албански произход да полагат този изпит на родния си език. 

 Албанската коалиция ВЛЕН, която е част от управляващото мнозинство, обещава да реши въпроса в полза на студентите, докато македонските партии на власт и президентът на страната са категорично против официализирането на албанския език. Албанските студенти получиха подкрепа и от политическия елит на Република Албания, което беше ясно заявено по време на Годишната среща на албанската диаспора, която се проведе в Тирана в средата на месец април. Министри в правителството на Албания ясно заявиха, че благоприятното решаване на този въпрос е „тест за европейското бъдеще на Северна Македония“. 

 В тази връзка може да се припомни, че още през декември м.г. 385 албански студенти от три юридически факултета (Тетовският държавен университет, Университетът на Югоизточна Европа, Университетът „Майка Тереза“) в Северна Македония чрез петиция поискаха от институциите изпитът по юридическа правоспособност да се провежда и на албански език – езика, на който провеждат обучението си, тъй като, както твърдят, това им се полага по закон. В Закона за изпита по юридическа правоспособност няма разпоредба, която да гласи, че този изпит може да се провежда само на т.нар. македонски език. 

 Междувременно член 2 от Закона за използването на езиците гласи, че „държавните управленски институции трябва да осигурят използването на другите официални езици, които се говорят от поне 20% от гражданите“, какъвто е албанският език. Членове 2 и 5 от този закон гласят, че „институциите са задължени да осигурят използването на албански език във всички производства пред съдилищата и други държавни органи“. Това означава, че ако законът за изпита по юридическа правоспособност не ограничава провеждането на този изпит само на т.нар. македонски език, той трябва да бъде осигурен и на албански език. Министерството на правосъдието, ръководено от Игор Филков, последователно настоява, че изпитът по юридическа правоспособност не може да се провежда на албански език, независимо от Закона за използването на езиците, а проверката по този въпрос от страна на Инспектората за използването на езиците определиха като натиск. 

  Междувременно Инспекторатът за използването на езиците, след извънреден контрол, отправи забележка към Министерството на правосъдието, че не е осигурило провеждането на изпита по юридическа правоспособност на албански език, въпреки законовото и конституционно задължение. Министерството на правосъдието обяви, че няма намерение да изпълни препоръките и подаде жалба срещу това решение. Омбудсманът чрез делото, което откри по този въпрос, излезе с конкретно предложение до правителството, с което го призовава чрез Министерството на правосъдието да започне процедура за изменение на три закона: за юридическата правоспособност, за нотариусите и за съдебните изпълнители, така че те да бъдат хармонизирани със Закона за използването на езиците, за да може този изпит да се провежда и на албански. Министерството на правосъдието обяви, че е предоставило отговор на омбудсмана, в който подробно е обяснена процедурата за полагане на изпита по юридическа правоспособност, и че този изпит е професионален изпит, а не административна процедура. 

  Докато институциите в Република Северна Македония затъват в бюрократични спорове относно употребата на албанския език на институционално равнище изобщо, северномакедонските политици отказват да прилагат законовите разпоредби. Министър-председателят Християн Мицкоски, въпреки че първоначално заяви, че на студентите трябва да бъде осигурена възможност да положат изпита и на албански, по-късно каза, че действащият закон не позволява изпитът по юридическа правоспособност да се провежда на албански и че е готов да го коригират, но решението ще бъде взето от Венецианската комисия. На 4 март в парламента се обеща, че ще бъдат направени законодателни промени, за да може изпитът да се провежда и на албански език. Албанската опозиция първо внесе законопроект, с който предложи изпитът по юриспруденция да се провежда и на албански език, но по-късно го оттегли с аргумента, че трябва просто да се приложи Законът за използването на езиците и специален закон не е необходим. 

  Албанските опозиционни партии внесоха в парламента и резолюция в подкрепа на студентите. В тази връзка, може да се припомни, че законопроект, който би позволил полагането на изпита по юриспруденция на албански език, беше изготвен през 2024 г. от Министерството на правосъдието, но с промяната на парламентарния състав и новото правителство той беше свален от дневния ред на парламента и изобщо не беше споменат в законодателната програма на настоящето правителство. От гледна точка на албанската общественост в Република Северна Македония искането на студентите е ясно и напълно основателно: то се подкрепя пряко от официалното използване на албанския език, гарантирано както от конституцията, така и от Закона за използването на езиците. За албанската страна проблемът не е в липсата на правна основа, а в начина, по който това право продължава да бъде тълкувано – често тясно и рестриктивно от институциите. 

  Позицията на албанските общественици е, че в областта на правата на човека тълкуването трябва да бъде възможно най-широко, защото това служи на гражданите и укрепва техните свободи. Обратно, ограничителното тълкуване трябва да се прилага само когато става дума за ограничаване на правата, както в наказателното право, където държавата трябва да бъде изключително внимателна да не надхвърли своите граници и да не нарушава повече права, отколкото е необходимо. Когато институциите действат обратното – тълкувайки тесните права широко, а ограниченията още по-широко – те всъщност третират правата на човека с логика, типична за наказателното право. 

 Последващите изявления на президента Гордана Силяноска-Давкова, на министър-председателя Мицкоски и на други северномакедонски политици и тяхното ясно отрицателно становище относно възможността изпитът по юридическа правоспособност да се полага на албански език, отново отвориха стар, но все още нерешен дебат: съотношението между езиковите права и функционирането на държавата. Основният аргумент, който се артикулира чрез подобен дискурс, е, че практиката на разширително тълкуване на колективните етнически и езикови права може да застраши единството на държавата или функционирането на правната система и това не е нов аргумент. Той се повтаря през годините, особено когато беше приет Законът за използването на езиците, когато настоящият президент заедно с много други интелектуалци от северномакедонския политически и академичен елит изразиха страх и категорично неодобрение към този закон, представяйки го почти като разрушителен за държавата. Албанската позиция е, че възможността изпитът по юридическа правоспособност да се полага на албански език не е нито невъзможна, нито опасна за държавата. 

 Напротив, това е разумно искане, произтичащо от една проста реалност: студентите следват обучението си на албански език, професионално се формират на този език и е логично крайната им оценка също да бъде на същия език. Това не означава, че те никога няма да учат или да работят на т.нар. македонски език – не само за да прилагат Закона за македонския език, но и за да действат и да се развиват в мултиетническа реалност. Освен това, албански експерти и представители на гражданското общество смятат, че официализирането на албанския език на национално равнище не представлява заплаха за унитарния характер на страната и трябва да отразява демографската реалност. Дебатът за статута на албанския език в Република Северна Македония не е просто по технически или нормативен въпрос. Той е изключително политически и етнически по характер. Всеки път, когато албанците в тази страна търсят пълно прилагане на колективните права, особено езиковите, които са гарантирани от Охридското споразумение и конституцията, северномакедонската страна им отвръща с добре познат наратив: че разширяването на тези права застрашава стабилността и единството на държавата, че създава разделение на етническа основа. Дори през следващите месеци да се намери компромис относно употребата на албанския език в изпита за юридическа правоспособност, въпросът за статута на албанския език ще продължи да бъде централен не само за правата на албанците, но и за посоката, в която ще поеме Република Северна Македония – към намаляване на междуетническото напрежение или към нова криза на етническа основа. 

Д-р Антон Панчев