Кой радикализира отношенията ни със Северна Македония?

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 6

Чувам, премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски се оплакал пред журналисти, че България радикализира отношенията между двете държави. Имал си свои аргументи за такова твърдение. И те се крият в една дипломатическа нота, изпратена от Министерството на външните работи на Северна Македония до съответните институции в София, с която се информира за намерението на част от семейството на премиера да пътува за ски курорта Пампорово и поради неговия статут, се моли да получи грижа и внимание от страна на българските власти. Които, разбира се, съответните лица и структури в България оказват като добър съсед и като държава, която спазва изискванията на дипломатическия протокол. Датата е 6 януари 2026 г., ски сезонът е в разгара си, Християн Мицкоски като премиер на Северна Македония очевидно има претрупан дневен ред и затова изпраща съпругата си и малкия си син Антонио да покарат ски и да се порадват на зимата в Пампорово. 

Лично аз не виждам нищо лошо в това, напротив, смятам, че по този начин могат да се създават допълнителни канали за укрепване на взаимното доверие в една неформална среда. Знам за доста хора от политическия, стопански и медиен елит в Скопие, които имат имоти по българските зимни курорти, посещават ги често там и се радват на гостоприемството, което българската държава и хората им оказват. Е, сред тях, има и такива, на които България и нейният народ не слизат от устата, при това в негативен контекст, но какво, да не би да не сме го знаели? Парадоксът се крие на друго място. Съдържанието на нотата е обявено не от официални български институции или медии, а е поместено на сайта на едно патриотично сдружение, наричащо се „Грубовци, Енидже Вардар – родна Македония“. Кой стои зад него, не бих могъл да кажа, но във всеки случай нямам информация, че зад него надничат български официални структури или личности. Как хората от това сдружение са се добрали до въпросния документ, не знам, а и в случая не ме интересува. 

Ако питате лично мен, още в момента, когато нотата от Скопие бе изпратена в София и българските власти отговориха положително, вече знаех за нея. Как съм научил е друга работа. Това, че знам доста неща за отношенията ни, някои от които са напълно скандални, не ми дава право да ги изнасям на бял свят. Още повече, да манипулирам с тях. Тогава си казах – харесва им на хората от семейството на Мицкоски в Пампорово, да заповядат. Добре дошли! Не съм виждал нищо лошо в това, вече казах. 

Лошото е друго, но то е характерно за цялостното поведение на Мицкоски като лидер на управляващата ВМРО-ДПМНЕ и премиер на Република Северна Македония. Той се опитва да прехвърли вината за публикацията в социалните мрежи на едно сдружение, чийто характер и членове не знаем, върху официалните български власти. Нямало откъде другаде да изтече тази информация, а и не било редно чрез публикуването на ноти, каквито дипломатическите служби по цял свят си разменят ежедневно, да се търси политически и пропаганден ефект. Че нотата е основно средство за комуникация в дипломацията, това е старо правило откакто светът е решил да си общува. Но защо изтичането на подобна информация трябва, според самия Мицкоски, да се търси единствено в българските власти? Защо се елиминира възможността нотата да е била преснета и взета от архива на Министерството на външните работи на Северна Македония? Нека там да си търсят. 

Въпросът, всъщност стои така – а защо самият Християн Мицкоски, лидер на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ и премиер на Северна Македония се чувства неудобство от споменатия факт? Защо се гъне пред журналисти в Скопие, поискали от него публично да признае дали съдържанието на нотата е вярно или не? И с всичко това да го тласкат към отговор, в който така да се оплете и да обърка в едно политическата си позиция с битието на семейството му, че за да излезе от тази ситуация, обвинява официална София в „радикализация“ на двустранните отношения? 

Виждам отговора на тези въпроси само в едно – фактът, че праща семейството си на почивка в България противоречи на цялостното му поведение като премиер да влошава отношенията със съседната държава. Когато лягаш и ставаш с антибългарска реторика на уста някак си не е редно децата и съпругата ти да отиват на отдих в страната, която обвиняваш във всички възможни грехове по отношение на Северна Македония. Когато системно и с всяка своя публична проява създаваш представата за себе си като стената, която ще спре „българизацията“ на Северна Македония, някак си не е редно да харесваш някой от българските курорти. А там, впрочем, по време на зимния сезон е пълно с туристи от съседната ни държава. Независимо дали става дума за Пампорово, Боровец и особено за Банско. 

Че с тази публикация Мицкоски се чувства като хванат по бели гащи, е повече от ясно. А реакцията му показва, че си остава на нивото на един провинциален политик, който освен да ругае и се заканва на съседите си, да им вменява вини, които те не носят, не знае нищо друго. А аз съжалявам съпругата и децата му, че са поставени в такава ситуация. Те за нищо не са виновни, а най-малко за това, че в Пампорово им харесва. 

 Костадин Филипов