Когато културата се превърне в мост между държави и хора, трудът на личностите, изграждащи тези мостове, рядко остава незабелязан. Именно така се случи и с д-р Мимоза Хасани-Плана – литературен критик и преподавател в Прищинския университет, която беше удостоена в София с отличието „Български посланик на културата 2025“.
Мимоза Хасани-Плана беше отличена за своя значим принос за укрепването на културните и академичните отношения между Косово и България, както и за приноса си за откриването на първия лекторат по български език и култура в Университета в Прищина. За д-р Хасани-Плана това признание беше една приятна и неочаквана изненада:
„За мен моментът, в който научих, че ще бъда един от българските посланици на културата, беше една от най-големите изненади – новината ме остави без думи. Това беше много щастлив момент, защото никога не съм очаквала, че ще получа това отличие и тази чест от България. Изключително благодарна и щастлива съм, но същевременно чувствам и голяма отговорност да продължа да развивам академичното и културното сътрудничество между нашите две държави“, споделя тя в интервю за Радио България.
Връзката ѝ с България се изгражда повече от десетилетие. Първоначално чрез дипломатическата дейност на съпруга ѝ в София, а по-късно и като студентка в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където завършва докторската си и постдокторската си квалификация. Именно там тя създава силни академични и приятелски връзки, които продължават и до днес.
„Най-хубавото, което си спомням от България, е, че срещнах прекрасни хора – хора, които много ме вдъхновиха – моите преподавателки и найвече моята научна ръководителка Русана Бейлери, която продължава да бъде мой ментор в академичния ми живот. За всеки проект, по който работя, често се консултирам с нея и тя ме насочва. Така че връзката ми с България не се прекъсва. И с получаването на тази награда тя ще продължи да се развива. Очаквам много интересни проекти през предстоящата академична година, както и това лято по време на Международния семинар по албански език, литература и култура, който ще се проведе в Прищина“, подчертава тя.
Един от конкретните резултати на това дългогодишно сътрудничество е откриването на първия лекторат по български език и култура в Университета в Прищина. Според д-р Мимоза Хасани-Плана процесът не е бил лесен, тъй като е било необходимо да се преминат редица административни процедури както в Косово, така и в България. Въпреки това институционалната воля и взаимното сътрудничество са направили възможна реализацията на този проект.
„Имахме щастието в обявения конкурс от Министерството на образованието на България да кандидатстват преподаватели по български език, които същевременно са и много добри познавачи на албанския език. За щастие сега наш лектор е доц. д-р Раки Бело, който е изследовател както на българския, така и на албанския език. Студентите го приеха много добре. Интерес има не само в Катедрата по балканистика, където българският се изучава като втори балкански чужд език, но и в Езиковия център към Филологическия факултет на Университета в Прищина, където занятията по български език се посещават не само от студенти по Балканистика, но и от специалностите „Албанска литература“ и „Английска филология“, обяснява д-р Хасани-Плана.
Интересът към българския език в Прищинския университет непрекъснато нараства. „Двама докторанти по албанска литература от Университета в Прищина ще участват в Семинара по български език във Велико Търново. Това показва, че отношенията между нашите институции се развиват и задълбочават много бързо“, допълва д-р Мимоза Хасани-Плана, носител на отличието „Посланик на българската култура“ за 2025 г., връчено ѝ преди дни на официална церемония в София в рамките на едноименната инициатива на Българското национално радио.
Освен чрез лектората, сътрудничеството се развива и посредством програмите Erasmus и CEEPUS. Съвместните академични посещения, междууниверситетските проекти и новите споразумения за сътрудничество създават нови възможности за преподавателите и студентите от двете държави. „Стремим се към приобщаване и многообразие – както езиково, така и културно“, казва тя, подчертавайки, че в тези програми участват студенти от различни общности, което прави сътрудничеството още по-значимо.
0 коментара:
Публикуване на коментар