На 2 август 2026 г. председателят на Македонския научен институт доц. д-р Милен Михов произнесе тържествено слово в Пловдив по повод годишнината от избухването на въстанието. Събитието се състоя пред паметника на Пейо Яворов в Градската градина.
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 8
В речта си доц. Михов заяви: „Днес отбелязваме 123 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание в сърцето на Тракия – древния град Пловдив. Едва ли има по-подходящи от стиховете на Яворов, които чухме току-що, за начало на днешното възпоменание. В тези стихове, а и в самата личност на поета, е представено най-ярко единството на борбите за национално освобождение и обединение на българите от Македония и Тракия.“
„Въстанието от 1903 г. – отбеляза доц. Михов – не е бунт на някакъв новопоявил се народ на Балканите под знамето на все още неоткритата звезда от Вергина. Илинденско-Преображенското въстание е дело на тайната организация, останала в историята с името Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Решението за него е взето на Солунския конгрес на организацията, проведен през януари 1903 г. в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ под председателството на Иван Гарванов от Стара Загора.
В хода на подготовката е изработен план, който предвижда последователно вдигане на въстанието. То започва на Илинден – 2 август, в най-отдалечения от българската граница Битолски революционен окръг, след това на Преображение продължава в Одринския революционен окръг, а на Кръстовден бойните действия се пренасят и в Серския революционен окръг. Въстанието има за цел да постави въпроса за предвидените в Берлинския договор реформи в центъра на политиката на Великите сили и да извоюва автономията на Македония и Одринско по подобие на Източна Румелия.“
Според М. Михов въстанието е най-голямата изява на националноосвободителните борби на българите в новата ни история и има ясно изразен общонационален характер.
В подготовката и бойните действия участват не само силите на ВМОРО, но и четите, подготвени от Върховния комитет в София, с активната подкрепа на българската армия. Въстаническите отряди са командвани от 48 български офицери, сред които се открояват ген. Иван Цончев, капитан Стамат Икономов, поручик Борис Сарафов, подпоручик Александър Панайотов и др. Благодарение на успешното командване въстаниците нанасят големи загуби на противника и водят успешна партизанска война срещу над 250-хилядна османска армия. Отмъщението на Османската империя обаче се излива върху цивилното население. Опожарени са 201 села, загиналите са над 5500 души, а 30 000 търсят спасение в свободна България. Въстанието предизвиква широк отглас в Европа и принуждава Великите сили да наложат реформи на султана, които обхващат единствено османските вилаети в Македония. Ограниченият характер на реформите и тяхното последователно саботиране от Високата порта в крайна сметка налагат войната като единствен път за постигане на националното обединение.
В заключение председателят на МНИ сподели: „Днес Илинденската епопея се отбелязва в две държави, но за съжаление в Република Северна Македония събитието е повод за разделение и насаждане на вражда и омраза към всичко българско. Въпреки това аз съм убеден, че истината не може да бъде скрита и паметта за героите на Илинден и Преображение ни води към помирение и единство“ – завърши словото си доц. М. Михов.
0 коментара:
Публикуване на коментар