Гоце Делчев – портрет извън каноните...61-82
"Образът на Гоце Делчев е сред най-разпознаваемите в българската история. Рядко в нашата историография, колективно съзнание и изобщо – историческа памет, някоя фигура е била по-подробно и обхватно документирана, разглеждана, разказвана, припомняна, възпявана,
жалена[1].
Може смело да се каже, че Гоце Делчев отдавна, още преди
момента на героичната си смърт, е вграден от съратници и следовници
в материалните и в неръкотворните паметници на народното призна-
ние. Достатъчно е само да си дадем сметка за песенния епос около него
– досега са записани по непрецизни данни над 230 народни песни и
варианти на песни за Делчев[2].
А незаписаните?
От тази гледна точка за Гоце да се пише-говори е едновременно
и много лесно, и много трудно. Лесно, поне привидно, е заради изпи-
саното и изговореното за него досега, трудно е заради потребността
от усъвършенстван, иновативен и смислен подход за реконструкция и
осъвременяване на разказа. Подобен разказ съвсем не е нужен, за да
даде воля на претенциозен критицизъм, а за да не се превърне Гоце в
застинал иконографски образ, рисуван непрекъснато по едни и същи
канони.
Те до голяма степен са установени, без самият автор да е искал
това, от Пейо К. Яворов в неговите бележити текстове – биографията
„Гоце Делчев“ и спомените „Хайдушки копнения“, с похватите, но... и
с неизбежните позволени волности на художественото слово. Гоце Делчев заслужава да остане такъв, какъвто са го запомнили съвременниците му – може би най-благият революционер, вечно жив и близък светъл
лик – пазител на историческата правда за македонския българин..."
Целия материал четете по-късно...
0 коментара:
Публикуване на коментар