Новите поколения ще следват заветите на предците и ще отстояват историческата истина

За конгреса на Македонската патриотична организация в Кливлънд, САЩ, за сътрудничеството между МПО и МНИ и за подкрепата от страна на представители на българските институции с председателя на МНИ доц. д-р Милен Михов разговаря журналистът Костадин Филипов 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 9

Милен Михов е роден на 4 май 1961 г. в гр. Стара Загора. Завършва специалност „История” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1987 г. На 14 октомври 1988 г., след спечелен конкурс, е назначен във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ за асистент по Нова българска история (1878–1944). Академичната му кариера включва последователното заемане на следните длъжности: старши асистент (1991); главен асистент (1999); доцент (2007). Заема различни административни постове, в това число и длъжността помощник-ректор на Великотърновския университет в периода 2007–2021 г. През м. април 2025 г. започва работа в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където продължава да работи на втори договор. На 18 март 2003 г. Специализираният научен съвет по Нова и най-нова история към Висшата атестационна комисия му присъжда научната степен „доктор“ за дисертация на тема „Българската Екзархия, ВМОРО и борбите на българите за национално освобождение в Македония и Одринско (1902–1912)“. През 2005 г. спечелва стипендия на Министерството на образованието и науката за тримесечна специализация в Република Македония, където получава достъп до архивите на ЦК на Комунистическата партия на Македония в периода 1944–1956 г. Поканен е и изнася лекция във Философския факултет на университета в Скопие, посветена на Българската екзархия. Ръководи няколко научноизследователски проекта. Членува в Македонския научен институт и Съюза на учените в България повече от тридесет години. Председател е на неправителствената организация Сдружение „Академична етика и реформи в образованието“. Членува в Регионален клон – Велико Търново на Национално дружество „Традиция“ и Клуб за военноисторически реконструкции „Братя по оръжие“. Автор е на две монографии и над 70 студии, статии и документални издания, огромната част от които са посветени на Македонския въпрос и борбите на българите в Македония и Одринско за национално освобождение и обединение. Научен ръководител е на 4 докторанти, които успешно са защитили своите докторски дисертации в определените срокове. Народен представител е в Четиридесет и третото (2014–2017) и Четиридесет и четвъртото Народно събрание (2017–2021), където е заместник-председател на Комисията по наука и образование. Вносител е на поредица законодателни проекта в областта на образованието и науката.

 – Здравейте доц. Михов, в началото на месеца заедно със заместник- председателя на МНИ доц. Наум Кайчев бяхте на тазгодишния конгрес на Македонската патриотична организация в Кливлънд, САЩ. Доколкото знам, това е първото Ви участие като председател на Македонския научен институт на подобна проява? Разкажете ни, ако обичате, за основните прояви на конгреса. 

 – Да, това е първото ми посещение на конгреса на една от най-старите организации на македонските българи, която без прекъсване отстоява истината за историята на Македония и пази българските традиции в свободния свят. 

На първо място трябва да отбележа, че нашето посещение е по покана на Централния комитет на МПО и стана възможно благодарение на подписания преди една година Меморандум за сътрудничество между нашите две организации. Заслугата за това е на моя предшественик на поста председател на МНИ проф. Георги Николов. В работата на конгреса могат да се откроят две паралелни линии, които на пръв поглед са различават, но на практика се допълват взаимно и придават на събитието един своеобразен облик. Едната е официалната и протоколно определена работа на конгреса, в която вземат участие делегатите, излъчени от отделните организации в САЩ и Канада. Тя се провежда съгласно устава на организацията и взема решения за попълване на състава на ЦК съгласно регламентираната ежегодна ротация на членовете, набелязване на мерки за рационалното управление на собствеността на организацията и др. 

Втората линия включва образователни и забавни мероприятия, които придават на конгреса един колорит на родови и землячески срещи. Конгресът отбеляза и 120-ата годишнина от смъртта на Дамян Груев. В рамките на събитието се проведе исторически панел, посветен на Д. Груев и неговия съратник – войводата Стоян Мълчанков. Тези събития са изпъстрени с танци, хора и песни и в тях участват много повече гости. Цели фамилии – от възрастни хора до малки деца, дошли от всички краища на САЩ и Канада, се веселят заедно, играят и пеят хубавите български песни и танци от Македония. 

 – Какво е общото Ви усещане от работата на конгреса – повече деловитост, повече празник, или и двете заедно? А може би нещо трето? 

– Деловата работа на конгреса премина в дух на разбирателство, в която липсваха традиционните характеристики, свързани с избори и излъчване на ръководни органи. Конгресът по традиция беше открит и закрит с изпълнение на легендарния македонски химн „Изгрей зора на свободата“, а официалната вечеря започна с молитвата „Отче наш“ на прекрасен български език. Следваният официален протокол изразяваше едно самочувствие и увереност на делегатите и ръководството на конгреса, което не може да остане незабелязано. Това съвсем не е пречка малко след това да видим тези хора заедно да танцуват нашите македонски хора. 

Изключително бях впечатлен, че вечеринките завършваха с песни, думите на които знаем всички и това става около трапеза, наредена по стара традиция от самите участници. Всичко това придава на събитието една неповторимост, носеща дъха на отдавна отминали времена. 

 – Разбрах, че сте имали полезни срещи с членовете на ръководството на МПО. Договорихте ли някои конкретни форми на сътрудничество между МПО и МНИ? 

– Трябва да изкажа благодарност на председателя Ник Стефанов и на целия ЦК, които включиха в програмата си провеждането на работна среща с нашата делегация. Беше потвърдено от двете страни желанието за развитие на сътрудничеството между двете братски организации в духа на Меморандума от 2025 г. Обсъдени бяха конкретни въпроси за сътрудничество в издателската дейност, размяна на публикации между изданията на двете организации и др. Особено внимание отделихме на предстоящия юбилей на в. „Македонска трибуна“, който навършва 100 години през следващата 2027 г. Вече почти един век вестникът на МПО продължава да излиза непрекъснато, списван на български и английски език. Запазен е дори правописът на българския език отпреди 1945 г. Изразихме общото желание юбилеят да бъде отбелязан подобаващо както в САЩ и Канада, така и в България. 

– Мислите ли, че новите генерации членове на МПО пазят завета на първите учредители на организацията отпреди повече от век? Има ли приемственост в тяхната дейност и в съхраняването на паметта на предците? 

– Сред българската емиграция по света има различни групи и това е валидно и за МПО. Потомците на най-старата емиграция, която е положила основите на организацията, са вече второ и трето поколение граждани на своите държави. Те носят родовата памет и семейна традиция и се опитват да предават това на по-младите. 

Втората група са емигрантите, които пристигат отвъд океана след Втората световна война, а третата се новите преселници, дошли в Америка след падането на Берлинската стена. Всяка от тези групи е носител на определени характеристики, които взаимно се допълват. 

Трябва да споделя, че останах с приятни впечатления от най-младите, които проявяват желание и усилия за обществена и културна работа не само в организациите на МПО, но и в църковните настоятелства, неделните училища и спортни клубове на българите. 

– Как виждате бъдещето на МПО – като територия на поделби, или като терен за помирение и обща работа за съхраняване на връзката с миналото? Или нещо друго? 

– Бъдещето на МПО зависи преди всичко от дейността на самите членове на организацията. Благороден е стремежът на ЦК да изгражда мостове и нормални отношения с различни организации, включително и такива, които стоят много близко до официално Скопие. 

По признание на самото ръководство на МПО, тази добронамерена политика се сблъсква с непреодолима стена на недоброжелателство, изразяваща се в повдигането на неприемливи претенции и искания в унисон с външната политика на Република Северна Македония. 

Аз съм оптимист, че новите поколения ще следват заветите на предците и ще отстояват историческата истина за миналото на македонските българи. 

 – И накрая – какво беше участието на представители на българските държавни институции по време на конгреса? Помагат или пречат? 

– Накрая, но не на последно място трябва да изкажа благодарност на Генералния консул на Република България в Чикаго г-н Светослав Станков, който има лична заслуга за организацията на нашето пътуване. Неговата дългогодишна работа беше високо оценена от ЦК на МПО. На официалното закриване на конгреса, господин Станков беше удостоен със Сертификат за признание на МПО. Мотивите за тази награда са заслугите му за опазване на историческото наследство на българската емиграция в свободния свят. Конкретните изяви на това са преиздаването на „Македонски алманах” от 1940 г. както и подкрепата за дигитализацията и съхраняването на архива на в. „Македонска трибуна”. Любопитно е, че Св. Станков е първият български дипломат, удостоен с подобна награда.