Д-р Силвия Аризанова: Цар Самуил заслужава да почива в мир

25/09/2022


За значението на изворите за утвърждаване на историческата истина, за възможността да бъдат открити нови факти за времето на Самуил, за подхода към източниците и за очакването на съвместно със Северна Македония отбелязване на годишнината от гибелта на владетеля с д-р Силвия Аризанова от СУ „Св. Климент Охридски“ разговаря журналистът Костадин Филипов 

Силвия Аризанова е родена през 1976 г. в София. През 2009 г. защитава дисертационен труд на тема „Българско общество, бит и култура според агиографията от ХІІІ–ХV век“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на монографията „Българите в агиографията от ХІІІ–ХV век. Общество, бит и култура“ (2013 г.). Съвместно с Георги Н. Николов е автор и на изданието „Самуилова България в българската историопис. Библиография (1945–2020)“ (2020 г.). Член е на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България. Има редица публикации, свързани със средновековната българска история. 

– Д-р Аризанова, Вие работите с изворите за живота и делото на цар Самуил. Достатъчно богати ли са те за утвърждаване на историческата истина за големия български владетел? 

– Работата с изворите за живота и делото на цар Самуил (997–1014) е значително улеснена от систематизирането и публикуването им в съвременен български превод. Особено полезни са изданията от 2009 г. и обновеното през 2014 г. издание, резултат от труда на проф. Василка Тъпкова-Заимова „Българи родом...“. 

Макар че могат да бъдат привлечени и допълнителни източници, те дават обща представа за обема на сведенията, тяхното разнообразие по произход и тип. Съдържат достатъчно информация за Самуилова България и работят в интерес на историческата истина. Необходимо е по-голямото им популяризиране и извън границите на България, за да може да се разсее всяка пропаганда, която цели да угоди на политически интереси, но не и да свидетелства за историческата истина. 

– Кои са най-ярките доказателства за българския характер на фамилията на цар Самуил? Изчерпани ли са възможностите за откриване на нови факти или вече всичко е ясно? 

– Какви по-ярки доказателства може да има от това как самите те са се възприемали или са ги виждали техните съвременници или близки по време автори. Известно е, цар Йоан-Владислав (1015–1018) сам се нарича в Битолския надпис „българин по род“. 

Историческите източници свързват цар Самуил и неговите наследници с българите и българската държава неведнъж. Например Йоан Скилица пише за Самуил като за „самовластен господар на цяла България“, Йоан Зонара го сочи като „предводителят на българите“. Византийският историк Никифор Вриений (1064–1136), който е и съпруг на Анна Комнина, пише, че „своя род тя водела по баща от българския цар Самуил“. Могат да се посочат още примери. В науката не може да се каже, че всичко е ясно. 

Винаги съществува вероятност да се появи нов извор, може да е документ, но може да е свързан и с археологически проучвания. Дори да разполагаме само с известните ни досега исторически източници, винаги съществува възможност за нови наблюдения и изводи. Но същевременно има и факти, които трудно могат да бъдат оспорвани, като този, че цар Йоан-Владислав сам се свързва с българския род. 

– Извън позитивния тон на разговора ни, бихте ли ни посочили най-големите фалшификации на историографията, свързани с живота и делото на цар Самуил. Откъде произтичат те? 

– Предпочитам да се съсредоточавам на положителните примери в историческата наука, ценните изследвания и сведенията в изворите. Избягвам да спирам вниманието си на фалшификациите, защото освен че се губят време и усилия за тяхното опровергаване, всяко съсредоточаване върху тях им дава сила. 

Бих се радвала повече време и място да се отделят за истинските стойностни исторически проучвания. Времето ще покрие с прах всички фалшификации и ще покаже тяхната измама. Те могат да имат сила само, ако ние им даваме такава. Разбира се, това не означава да си затваряме очите, а да работим повече за популяризиране и аргументиране на историческата истина. 

– Какво е Вашето мнение на експерт – наистина ли гробът на Самуил е на остров Свети Ахил, в базиликата, както твърди покойният гръцки изследовател Муцопулос? 

– Научните изследвания показват, че с голяма сигурност може да се приеме, че на остров Свети Ахил в Малкото Преспанското езеро, са били положени тленните останки на цар Самуил. Все пак и за да се даде категорично мнение са нужни допълнителни проучвания. 

Подкрепям написаното в новата книга от проф. Георги Н. Николов „Из историята на Самуилова България“, че е добре след сериозно изследване костите на българския владетел да бъдат препогребани отново, където са били, защото това е било неговата воля. Цар Самуил заслужава да почива в мир. Освен това, погребението на острова Свети Ахил е категоричен маркер на мястото, считано от българския цар за негово владение. 

В същата книга е отделено специално място на въпросите, свързани с откритите гробове в базиликата на остров Свети Ахил и който иска да научи подробности за аргументи и факти, има къде да се прочете в не едно издание. 

– Как възприемате оценката за цар Самуил, дадена в заключенията на Съвместната комисия за история и образование между София и Скопие? Въпреки нейната дипломатичност отразява ли тя истинската роля и място на владетеля в общата ни история? 

– Не съм запозната подробно с тази оценка. За мен като историк е важно какво пише в изворите. Политиката оставям на тези, които имат отношение към нея. Такава комисия може да даде политическо решение и, разбира се, съвсем естествено то е свързано с дипломатичност. В науката често изследователите имат различни мнения, обосновани от различно тълкуване на историческите източници. 

Така че науката не предлага едно категорично решение. Тя се развива чрез нови анализи, поява на нови исторически извори и сравнения. Струва ми се, че работата на историците не е да дават оценка, а да представят възможно най-достоверно случилото се, да изведат изводите и закономерностите от това и да предложат пример, да съхранят и предадат спомена за миналото на бъдещите поколения. 

Те от своя страна могат да се поучат или не от примера на своите деди, като изберат дали да знаят и опазят корените си. Разбира се, добре е да го направят. 

– Ако сега пред вас застане млад историк, който иска да работи по темата, откъде бихте му препоръчали да започне? 

– Бих препоръчала това, на което и мен са ме учили – работа с историческите извори. Историята се пише от хора, така че в известна степен тя е субективна наука, но в основата на всичко трябва да е историческия извор. 

Разбира се, това включва сериозен и критичен анализ на сведенията, които се съдържат в него, сравнение с други подобни и т.н. Важното е младите историци да се научат да задават въпроси, да мислят и анализират всичко – кога, къде, защо, кой. 

Днес прави впечатление, че много хора не подлагат информацията под съмнение. Така че би било добре всички да се научат да подхождат критично, да сравняват и анализират това, което ни залива чрез различните медии и социалните мрежи. Защото това е единственият начин да не се допускат манипулации и да се позволява да властва пропагандата. Когато мислиш и познаваш източниците, е доста по-трудно да бъдеш подведен. 

– Датата на смъртта на цар Самуил – 6 октомври, е първата от петте уточнени от Съвместната комисия за история и образование между София и Скопие за общи чествания в двете държави. Как лично Вие си представяте такава една първа стъпка, какво лично Вие бихте искали да се случи?

– Всяко сътрудничество е добро дошло и само би било от полза и за двете страни. Никой няма интерес от съсредоточаване върху спорове и обвинения. За да върви напред и науката, и политическото сътрудничество, е от полза да се търсят причини и основа за разбирателство. 

Помним легендата за снопа пръчки и завета на Кубрат, владетеля на Стара Велика България – независимо дали е просто приказка, тя има стойност със своето послание. Всички знаят и че „Съединението прави силата“. Същевременно, ако се вгледаме в историческата съдба на цар Самуил и неговия род, в последните години на Българското царство в края на Х и началото на ХI в., ще забележим, че трагедиите са резултат от разделение. Затова дори сега трагичната съдба и смъртта на последните български владетели на Първото българско царство могат да бъдат полезни и да дадат пример. 

Може само да предполагаме каква би била историята, ако братя и братовчеди бяха останали заедно като снопа пръчки, но със сигурност знаем какво се е случило при такова дълбоко разделение в семейството и сред българските управници. 

– Коя е темата, по която в момента работите, задава ли се нова книга за времето на Самуил? 

– Интересът ми към темата за Самуилова България възникна с подготвянето на библиографията за този период от българската история за сборника „Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (2014–2014)“. След което тя получи много по-разширен и пълен вариант, благодарение на подкрепата и сътрудничеството с проф. Георги Н. Николов. 

Така се появи „Самуилова България в българската историопис. Библиография (1945–2020)“, която стана факт благодарение и на Македонския научен институт. Много ще се радвам да е от полза за изследователи и любители на историята. Не се очертава да публикувам скоро книга, свързана с цар Самуил, тъй като в момента съм съсредоточила усилията си върху теми, свързани с културната и поселищна история на българите през Средновековието.

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022