110 г. от създаването на Македоно-одринското опълчение

23/09/2022


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, кн. 9

110 години от създаването на Македоно-одринско опълчение. С указ на цар Фердинанд I от 23 септември е формирано Македоно-одринско опълчение (МОО). Два дни след общата мобилизация (19 септември 1912) Изпълнителният комитет на Македоно-одринските благотворителни дружества организира военно обучение на хиляди доброволци, желаещи да се бият за освобождението на родните огнища отвъд Странджа, Родопите и Рила. 

На 26 септември Македоно-одринското опълчение достига 6500 души, включени в 3 бригади с по 4 дружини всяка, под командването на ген.-майор Никола Генев, зам.-началник – полк. Александър Протогеров и началник-щаб майор Петър Дървингов. Дружините носят имената на градовете, които са се прославили с участието на населението им в националноосвободителните борби. В продължение на една година под знамената на МОО преминават 14 670 души, от които 14 139 са българи, а чужденците са от 15 националности, най-много са арменците (275). В края на октомври 1912 г. се сформира Хайроболският отряд, в който е включена и I Македоно-одринска бригада, за да бъде превзет на 6 ноември гр. Малгара. 

Втора Македоно-одринска бригада достига на 3 ноември гр. Софлу, където влиза в състава на Сборната конна бригада. Трета бригада усилва Кърджалийския отряд, който трябва да настъпи към Гюмюрджина и да завладее Дедеагач. След боя при Балкан Тореси пътят към Гюмюрджина е открит. Корпусът на Явер паша се насочва към с. Мерхамлъ, за да премине р. Марица и да се отправи към Галиполския полуостров. Тук турските войски (246 офицери и 9363 войници) са обградени от Кърджалийския отряд и Сборната конна бригада и са пленени на 15 ноември 1912 г. 

След сключването на примирието (20 ноември 1912) Македоно-одринското опълчение влиза в състава на новосформираната IV армия и заема за отбрана брега на Мраморно море в околностите на Родосто. С възобновяването на военните действия македоно-одринци настъпват и на 22 януари 1913 г. влизат в Шаркьой. 

Срещайки упорита съпротива, на 26 януари вражеският Х корпус стоварва десант източно и северозападно от града. На 28 януари към района на десанта се насочват I и II бригада от Опълчението, а III бригада е държана в общия резерв. Те атакуват стремително противника и го отхвърлят от заеманите позиции. 

До вечерта на 29 януари противниковият десант е напълно ликвидиран, с което е провален стратегическият замисъл да се излезе в тила на съединените I и III армия пред Чаталджанската укрепена позиция и дори да се постигне деблокиране на обсадената Одринска крепост. Свободата спира до Вардар и Брегалница, защото съюзниците не изпълняват сключените договори. Пет български армии се развръщат от Дунав до Бяло море. Македоно-одринското опълчение заема позиции на Злетовска река. 

На 17 юни 1913 г. опълченците атакуват Султан тепе. В последвалото отстъпление те се оттеглят с бой до Калиманската позиция, където участват в кръвопролитните боеве за отбиване на сръбско-черногорските нападения (4–6 юли 1913) по левия бряг на р. Калиманица и на Бизиковските височини. Македоно-одринци се отличават на 8 юли, когато удържат вр. Повиен, а на 10 юли завладяват вр. Цера. Проявеният героизъм не предотвратява националното крушение след мирния договор в Букурещ (28 юли 1913). 

Общата демобилизация не връща по домовете опълченците, защото родните краища остават под чужда власт. На 7 август 1913 г. те са посрещнати в столицата и свиват знамената за „по-добри дни“, които ще дойдат по-скоро от предвижданото.

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022