120 години от началото на Горноджумайското въстание 1902 г.

Част от обединената чета на мичман Тодор Саев и Никола Лефтеров

сн. ДА "Архиви"

120 години от началото на Горноджумайското въстание 1902 г. – въстаническа акция, организирана от Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) с председател Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 9

Целта е да се предизвика дипломатическа намеса на великите сили, която да принуди Високата порта да приложи чл. 23 и чл. 62 от Берлинския договор (1878), даващи автономия на областите (вкл. Македония и Тракия), населени с християни. От лятото на 1901 г. ВМОК започва да изпраща чети в Македония, за да подготвят населението за въстание. Ръководителите на ВМОРО се обявяват против подготвяната акция. Според тях въстанието е прибързано, неподготвено, условията не са назрели, а и международната обстановка не е благоприятна. През 1902 г. в Горноджумайско, Петричко, Малешевско и Мелнишко навлизат чети на ВМОК. 

В отвъд Вардарска Македония е изпратена чета начело с Анастас Янков, в която са включени над 200 четници, произхождащи от Костурския край, както и офицери и подофицери от българската армия, преминали в запаса. Опитите на Ан. Янков да вдигне въстание завършват с неуспех, поради противодействието на местните ръководители на ВМОРО Васил Чакаларов и Пандо Кляшев. В края на август и началото на септември 1902 г. ВМОК съсредоточава в Пирин четите на офицерите Петър Дървингов, Тодор Саев, Софрони Стоянов, Йордан Стоянов, Христо Саракинов, Димитър Думбалаков, Антон Бозуков, Владимир Каназирев и Константин Кондов. Общото командване се поема от Ив. Цончев и Стефан Николов. 

На 18 септември в с. Градево е разработен и приет план за въстанието, предвидено да избухне на 25 септември. Главен обект на атаката е определен гр. Горна Джумая (дн. Благоевград). Бойните действия обаче непредвидено започват 2 дни по-рано. На 23 септември четите на Т. Саев и Йор. Стоянов водят сражения в с. Железница и Сърбиново (дн. Брежани). Атаката срещу Г. Джумая не се осъществява. Четите на П. Дървингов и Борис Сугарев се прехвърлят в Разложко. 

В с. Недобърско (дн. Добърско) водят сражения с турски военни части и отстъпват към с. Бистрица. На 2 октомври заедно с четите на Ст. Николов, Д. Думбалаков и Димитър Зографов нанасят поражение на турски табор. След сражението четите се отправят към Мелнишко, за да вдигнат въстание и да окажат помощ на четите на Йор. Стоянов и Павел Давков. Обединените чети на Ал. Протогеров, Д. Тренчов, Любомир Стоенчев, Христо Танушев, К. Балтов и Еньо Димитров водят няколко сражения с турски войски край с. Бистрица, където Ив. Цончев е ранен. 

Общо по време на въстанието се водят 19 сражения с турски войски в Горноджумайско, Петричко, Мелнишко Струмишко и Разложко, в които участват 2850 въстаници срещу 15 000 редовна турска войска. Опожарени са 15 села, убити са 87 мъже, жени и старци, други над 600 души са подложени на репресии и издевателства, над 2000 души напускат родните си огнища и се отправят към пределите на свободна България. 

Всичко това разстройва създадената организационна мрежа на ВМОРО. Въстанието активизира и европейската дипломация. На 8 февруари 1903 г. от името на великите сили на турското правителство е връчен проект за реформи, изработен от Русия и Австро-Унгария, който предвижда реорганизация на полицията и жандармерията. Реформите, известни като пъдарски реформи, не предвиждат радикални промени за решаване на македонския въпрос, а се ограничават в незначителни по същество мерки. 

Натискът на великите сили и българското правителство принуждават Високата порта да даде амнистия на политически затворници – Д. Груев, Хр. Татарчев, Хр. Матов и др. Горноджумайското въстание ускорява подготвяното от ВМОРО общо въстание в Македония и Одринско през 1903 г. Тогава двете течения на революционното движение – ВМОРО и ВМОК постигат съгласие за единни революционни действия.