Сп. "Македонски преглед", 1999, кн. 2. Още по въпроса за създавансто и дейността на пограничипте пунктове на ВМОРО н Душнпнко (1896-1897 г.)... 67-80
Пограничните пунктове са специфични структури на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация на територията на
Княжество България. Те осъществяват пряката връзка на комитетите в
останалите под турска власт български земи със свободната част на
Отечеството.
По време на учителстването си в Щип през 1894-1896 г.
Гоце
Делчев планомерно организира Щипско, Кочанско, Радовишко и Малешевско в посока към границата и прокарва нелегални канали между
най-подходящите селища. От есента на 1895 г. започна редовно да функционира каналът Щип - Кюстендил, където постът на пунктов на-
чалник се заема от Никола Зографов[1]. Разширяването на организационната мрежа налага и увеличаването на броя на пограничните
пунктове и канали. Повишената интензивност на пренасянето на
оръжие, боеприпаси, кореспонденция, революционна литература
поражда реалната опасност от разкрития.
Стремежът да се избегнат
или ограничат евентуалните провали също води към осъзнатата необ-
ходимост от създаването на нови канали[2]. Проблемите около установяването на постоянна ефективна двустранна връзка с България са обсъдени и на т.нар. Солунски конгрес, проведен през м. март 1896 г.[3]
В резултат през следващите месеци Организацията засилва дейността си в
граничните райони на Македония, а в края на годината се оформя
нейното Задгранично представителство (ЗП) в София в лицето на Г.
Делчев и на присъединилия се малко по-късно към него Гьорче Петров.
Наред с общите съображения непосредственият импулс за тази активност трябва да се търси в започналите същата година от Даме Груев и
Г. Петров преговори с правителството на Константин Стоилов за отпускането на голямо количество пушки[4]...
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар