Проблеми пред колективните права на албанците в Сърбия

Основните проблеми, свързани с колективните права на албанците в Сърбия Предсрочните парламентарни избори в Сърбия, които се проведоха на 25 октомври, дадоха нов импулс на политическата борба за колективните права на албанците в тази страна. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 10

На предходните парламентарни избори през 2023 г. „Коалицията на албанците от Долината на Прешево“ (Партията за демократично действие и други партии) получи 13 501 гласа (0.36%) от гласовете и спечели едно депутатско място. Албанското политическо единство в трите общини в Югоизточна Сърбия – Прешево, Буяновац и Медведжа, често е много затруднено от лидерските амбиции и противоборства, но този път всички албански партии се обединиха, за да се явят с обща листа на изборите. На 29 септември осем албански политически формации сключиха споразумение за общо участие на изборите под наименованието „Албанската коалиция“. Споразумението за обща листа беше подписано от лидерите на албанските партии и от други политически представители на албанците в Сърбия с посредничеството на министър-председателя на Косово Албин Курти, като самата среща се проведе в Министерския съвет на Косово. Направи впечатление и присъствието на представител на мюсюлманското население на Нови пазар. Министър-председателят Курти заяви след подписването: 

„Политическото обединение в „Албанската коалиция“ със сигурност не е достатъчно. Асиметрията в правата е също несправедливост. Сърбите в Косово имат гарантирани 10 от 120 места в парламента на Република Косово, а в това отношение албанците в Прешево, Буяновац и Медведжа би трябвало да имат най-малко пет гарантирани места в парламента на Сърбия, който брои 250 места. Гарантираното представителство е принцип, който трябва да важи както в Косово, така и в нашия северен съсед, с еднакъв респект към равенството и техните права“. Все още не е ясно дали коалицията на албанските партии ще успее да спечели повече от едно място в парламента, но водачът на „Албанската коалиция“, дългогодишният депутат в сръбския парламент Шаип Камбери, често е обект на нападки от страна на Александър Вучич. 

Също така Сърбия блокира реализирането на образователни и хуманитарни проекти, финансирани от Косово. Според албански политици и общественици положението на албанците в Прешево, Буяновац и Медведжа се е влошило значително през последните години. Пасивизирането на адреси, бариерите пред достъпа до публични институции, липсата на пропорционално политическо и институционално представителство, проблемите в образованието, пречките пред получаването на учебници на албански език и непризнаването на дипломите от косовски университети сочат към системна политика на дискриминация, прилагана от Сърбия спрямо албанците в Прешево, Буяновац и Медведжа. Такива политики оказват постоянен натиск върху албанците и затрудняват живота, работата и оставането им в родните им места. В дългосрочен план този натиск рискува да ускори обезлюдяването на тези общини от тяхното албанско население. Според данните от преброяването на населението през 2022 г. в Сърбия живеят 61 687 албанци, като 93,6% са в общините Прешево, Буяновац и Медведжа, но тези данни се оспорват като занижени от албанските официални представители. Пасивизирането на адреси 

Според данни от организации на гражданското общество и представители на албанската общност, повече от 6 500 албанци в Прешево, Буяновац и Медведжа са засегнати от т.нар. пасивизиране на адреси, което означава, че сръбските власти премахват адресната регистрация на хора, които повече от пет години живеят извън страната. Според данни, публикувани от Младежката инициатива за права на човека, най-малко 3 370 албанци от Прешевската долина са били заличени от избирателните списъци през периода, наблюдаван от организацията. Проучването също така повдига сериозни въпроси относно начина, по който са били прилагани процедурите, липсата на информация, предоставяна на гражданите, и последиците, които пасивизирането на адреси може да има върху избирателните права и достъпа до други публични услуги. Въпросът вече е повдигнат и извън границите на Сърбия. Албания го е поставила в ОССЕ с призив за по голямо внимание към непропорционалното въздействие, което тази практика има върху албанците в Прешево, Буяновац и Медведжа. Институциите на Косово също са повдигнали въпроса в своите комуникации с Европейския съюз, докато той е навлязъл и в политическия дебат в САЩ. 

През февруари 2025 г. министър председателят Албин Курти в официално писмо, адресирано до върховния представител на ЕС Кая Калас, включи пасивизирането на адреси сред системните нарушения на правата на албанците и призова за независимо разследване. В писмото Курти свързва тази практика с по-широк процес на административна маргинализация и с това, което той определи като етническо прочистване чрез административни средства. Въпросът беше повдигнат отново през май 2026 г., по време на срещата на Курти с Калас, когато той изрази загриженост относно пасивизирането на адреси и ситуацията на албанците в Прешево, Медведжа и Буяновац. Конгресменът от САЩ Кийт Селф, който е призовавал за конкретни доклади от Държавния департамент на САЩ относно отношението към малцинствата в Сърбия, е посочвал пасивизирането на адреси като една от основните тревоги по отношение на албанците в Прешевската долина. 

По време на посещението си в Прешево през май 2026 г. Селф е заявил, че делегацията на САЩ е видяла, че има реални проблеми във взаимоотношенията между албанците и сръбските институции и че целта на посещението е била да се добие пряко разбиране за това как се третират малцинствените общности. Намаляване на представителството в полицията и в други органи Чрез програмата за многоетническа полиция броят на албанските полицаи в трите общини е достигнал 239 служители в един момент, но според най-новите данни, събрани в доклад, публикуван през август тази година от граждански активисти, този брой е спаднал до 152 – с 87 по малко полицаи, което представлява намаление от над 36%. 

Между 2016 и 2025 г. са идентифицирани 369 свободни работни места в полицейските структури, покриващи региона. Според данни, докладвани от албански представители и местни източници, цитирани в доклада, албанците не са заели нито една от тези позиции. В резултат на това поколението албански полицаи, наети чрез програмата за интеграция, постепенно намалява чрез пенсиониране и напускания, без да бъде заменено от нови кандидати. Албанците остават особено непредставени в ръководните структури, в Дирекцията на полицията във Враня и в граничната полиция. Тази непредставеност е особено проблематична на нивата, където се вземат решения и се определят политиките. В общините, в които албанците съставляват значителен дял от населението и в които албанският език е в официална употреба, липсата на представителство засяга комуникацията между гражданите и институциите за сигурност, използването на езика и нивото на общественото доверие в институциите. Тези данни показват, че моделът на институционална интеграция, установен след конфликта 2001 г. не се реализира фактически. Въпросите за образованието, използването на албанския език и признаването на дипломите Албанците в Прешевската долина продължават да срещат трудности при получаването на пълноценно образование на албански език, както и проблеми, свързани с използването и наличността на учебници в училищата. 

Значителен брой млади албанци продължават своето обучение в Косово, но проблемите с признаването на дипломите и административните процедури, свързани с него, създават пречки пред тяхната професионална интеграция в страната им на произход. Въпреки че Сърбия и Косово са постигнали споразумения за признаване на дипломи, издадени от висши учебни заведения на двете страни, включително за целите на заетостта и продължаващото обучение, изпълнението на тези споразумения остава непълно. 

По този начин, младите албанци едновременно срещат ограничения в образованието на албански език и пречки пред признаването на дипломите, получени в Косово. Това значително намалява възможностите им за заетост в публичната администрация, здравеопазването, съдебната власт и други обществени сектори. Международни действия в защита на колективните права на албанците Албанските политици и общественици от Долината на Прешево, както и такива от Косово и Албания, правят системни опити за привличане на международното внимание върху нарушаването на конституционните и законовите права на албанците в този край на Сърбия. Албанските политици се стремят към създаване на условия за упражняване на конкретен международен натиск върху сръбските власти, за да се осигури пълно спазване на правата на албанците и да се сложи край на политики, които чрез административен и институционален натиск подкопават настоящето и бъдещето им. Особено активни в тази посока са албанските лобистки организации в САЩ, които са в постоянен контакт с конгресмени и с представители на Държавния департамент. 

Така например през месец септември албанска делегация от общините в Югоизточна Сърбия посети САЩ и проведе срещи с политически представители на САЩ и на други страни. На тези срещи е поискана политическа и икономическа подкрепа за албанците в Сърбия. В международен план се правят усилия и за подобряване на икономическата среда в този край на Сърбия. Освен очакваните инвестиции от организации на албанската диаспора в САЩ, турският президент Ердоган също е обещал на срещата си с албанската делегация в Ню Йорк през септември да се проучи възможността за инвестиции от турски компании в тази зона, която е част от трасето на Коридор 10. През следващите месеци и години вниманието на албанските лобистки организации в САЩ ще продължи да се фокусира върху подобряване на колективните права на албанците в Сърбия и за оказване на натиск върху Белград да прекрати дискриминационните си практики. 

 Д-р Антон Панчев