Интервю с проф. д-р Георги Николов за цар Самуил

За значението на връщането на тленните останки на цар Самуил в България, за аргументите той да намери покой в София, за достоверността на научните изследвания около гроба на остров Свети Ахил и за ролята на българската държава да запази интереса към района на Преспа с проф. д-р Георги Николов разговаря журналистът Костадин Филипов 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 10

Проф. Георги Н. Николов е автор и редактор на няколко книги, посветени на цар Самуил и на историята на Самуилова България (Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.). София, 2005: Академично издателство „Марин Дринов“; Българският цар Самуил. София, 2014: Българско сдружение на родовете от Македония; Eвропейският югоизток през втората половина на X – началото на XI век. История и култура. Международна конференция София, 6 – 8 октомври 2014 г. София, 2015; Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014 – 2014). София, 2015: Издателска къща „Гутенберг“; Цар Самуил. София, 2016: Издателство „Захарий Стоянов“; Самуилова България в българската историопис. Библиография (1945 – 2020) [съавтор Силвия Аризанова]. София, 2020: Македонски научен институт; Из историята на Самуилова България. София, 2022: Македонски научен институт; Samuilo. Car i samodržac bugarski. Novi Sad, 2022: Akademska knijga; Пет етюда върху историята на Самуилова България. София – Петрич, 2024: Македонски научен институт; Самуилова България: История и култура. София, 2025: Македонски научен институт; Samuel’s Bulgaria: History and culture. Sofia, 2025: Macedonian Scientific Institute.). Той бе организатор на Международната конференция „Eвропейският югоизток през втората половина на X – началото на XI век. История и култура“. София, 6 – 8 октомври 2014 г. [съвместно с акад. Васил Гюзелев], на Международната научна конференция „Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил“. Петрич, 9 октомври 2014 г. [съвместно с акад. Васил Гюзелев] и на Международната научна конференция в памет на цар Самуил († 6 октомври 1014) „1010 години от смъртта на българския цар Самуил. Самуилова България – история и култура“. Петрич, 6 октомври 2024 г. 

– Здравейте, проф. Николов! Вие сте от българските учени, които най-тясно са запознати с живота и делото на цар Самуил, чиито тленни останки са вече в България. Искам да Ви задам въпроса така: като човек и изследовател вярвахте ли, че някога това ще се случи? Не бяха ли много пречките от двете страни, които да блокират това решение? Как така изведнъж то бе намерено и „изведнъж“ ли беше? 

– В историята има закономерности, има и случайности. Затова тя е толкова интересна и непредсказуема. Станалото на 3 октомври 2026 г. трябва да се отнесе към първата група, доколкото десетилетия наред български политици, общественици, учени се стремяха към това. Но не винаги знаеха как и кога да го направят. Всъщност тук е налице и една добронамереност от страна на гръцката държава, доколкото находките от Преспа се намират на гръцка територия и няма как някой да претендира за тях. Всъщност премиерът г-н Кириакос Мицотакис посочи какво е спирало осъществяването на това препогребение в България, а именно максимализмът в преговорите. Аз никога не съм знаел кога това ще се случи, но вярвам, че Самуил, „човекът който никога не знаел покой“ ще получи най-сетне покой на тленните си останки, макар че неговият неспокоен дух ще продължи да броди из балканските земи още векове. 

– Нека си признаем – и двамата с Вас бяхме фенове на такова решение, според което тленните останки на Самуил да бъдат препогребани в базиликата на остров Свети Ахилий и мястото да се превърне в поклоннически център за българите. Какви са аргументите цар Самуил да бъде в София? И какви са спекулациите за това?

 – Да, препогребването на цар Самуил в мястото, където той е пожелал да остане навеки – близо до останките на своите родители в Преспа (защото аз смятам, че именно там те са били погребани) и в храма на своя небесен покровител, чиито мощи се съхранявали в него – би било най-доброто решение. Но, през годините стана очевидно, че това не e възможно. И сега обаче остров Свети Ахил е дестинация за поклонническо посещение на десетки хиляди българи всяка година. Близкото село Агиос Германос се е превърнало в една голяма къща за гости от България. Те пристигат всекидневно – с коли, с автобуси, водени от една цел – поклонението пред Самуил. Каква би била алтернативната възможност – да се покланят пред трезора на музея за византийска култура в Солун? Изборът на София за последен пристан на многострадалните Самуилови кости, не е само заради това, че градът за известно време е бил резиденция на българския патриарх и че Самуил активно е участвал в неговата защита през 986 г. (точно преди 1040 години!). Столичният град дава много повече възможности. Днес тук е центърът на всички държавни институции. Тук е седалището на българския патриарх. Тук са главните научни звена за по-нататъшни изследвания на тленните останки. Тук при подобаваща тържественост и грижа трябва да се положи саркофагът с костите на Самуил. Естествено всеки има своите пристрастия и аргументи. Героиката в житейския път на Самуил би могла да ни отведе на много места: при Траянови врата, при укреплението Ключ край Петрич и т.н. 

– Проф. Николов, тези дни прочетох и чух доста мнения, някои от тях напълно преднамерени, че това не са костите на цар Самуил. Такива крайни мнения идваха преди всичко от страна на учени от Република Северна Македония, но за съжаление, и от някои Ваши български колеги. Каква е степента на достоверност и какво оттук нататък трябва да бъде направено, че да имаме още по-голяма сигурност, че става дума наистина за тленните останки на българския цар? 

– На първо място трябва да кажа, че проф. Николаос Муцопулос (1927–2019), светла му памет! не е намерил табелка с надпис „гроб на цар Самуил“. Но именно за това са историческите изследвания, които сочат, че тъкмо тук е погребан българският цар. Известно е, че след завладяването на град Лариса през 80-те години на Х в. Самуил отнема мощите на св. Ахил и ги пренася в България, в своята резиденция Преспа, където се намирали неговите дворци. Тук той построява базиликата, посветена на светеца – величествен храм с размери 22х45 метра, разкошно стенописан и украсен. Така владетелската резиденция Преспа придобива царска църква. Известно е от изворите, че тук за известно време пребивава българският патриарх Герман. 

Византийският историк Михаил Аталиат (ХІ в.) дава следното сведение за съдбата на българския владетел през 1014 г.: „Предводителят им [на българите], наречен Самуил, избягал уплашен и умрял в блатистия остров Преспа…“ 

За царско погребение в саркофаг Γ според номерацията на Н. Муцопулос свидетелстват останките от златоткана копринена тъкан, открита под костите на погребания. Изобразените папагали върху запазеното и реставрирано парче текстил сочи неговия източен, вероятно персийски произход. Може да се допусне, че тя е придобита като плячка при победата в битката при Траянови врата. Наранената лява лакътна кост (зараснала накриво) на скелета се явява като потвърждение за бойните действия на Самуил, който рамо до рамо със своите бойци е воювал на първа линия. Ето сведението за битката при р. Сперхей (986 г.): „Самуил и синът му Роман [Гаврил Радомир], като получили тежки рани, и щели да бъдат пленени, ако не се били смесили с умрелите и лежели като мъртви. А когато настъпила нощ, тайно избягали към Етолийските планини и оттам през върховете на тия планини преминали Пинд и се спасили в България“. 

Един от първите проучватели на костите от Преспа, българският антрополог д-р Петър Боев (1920–2007) отбелязва: „Счупената и ненормално зарасналата лява кост на скелета показва, че раненият не е имал време да се лекува. Като се има предвид, че от Сперхей до Преспа има приблизително 350–400 км труден планински терен и че поради тежките рани двамата се движели бавно, може да се обясни, защо ръката на Самуил не е била лекувана. Докато Самуил се добере до Преспа, счупената лакътна кост е образувала вече калус (нова кост) и е останала саката“. Очаквам предстоящите антропологически проучвания, според данните от намерения костен материал да установят броя на погребаните (или препогребани), родствената им връзка, както и други данни за тях (възраст, външен вид, болести, хранителен режим, произход и т.н.) 

– Базиликата „Света София“ вече се превръща в истинско място за поклонение на българите, но не само на тях. Как мислите, проф. Николов, това ще промени ли „статута“ на базиликата на остров Свети Ахилий като на място, където да продължим да ходим и да почитаме цар Самуил? Какво, според Вас, би трябвало да направи българската държава, нейните институции и държавници, за да се запази интересът към Мала Преспа. Все пак, това са били земи в състава на българската средновековна държава, нали? До там, до острова с базиликата са стигали границите ѝ? 

– Тук вече могат да се намесят нашите министерства на културата и на туризма, да се организират поклоннически походи, да се поставят подходящи надписи и т.н. Това би могло да стане съвместно със съответните институции в Гърция. Може да се използва научния капацитет на Солунския университет „Аристотел“ (най-големият по брой студенти на Балканите!) и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за съвместни студентски експедиции и други прояви. Въобще в това отношение възможностите са много, но изискват три неща: финанси, организация и добра воля. Средновековната граница, която преди векове е била арена на войни и насилия, днес трябва да се превърне в поле на приятелство! 

– Не мога да удържа на изкушението да Ви попитам, проф. Николов: как пренасянето на тленните останки на цар Самуил ще се отрази на държавния официализиран разказ на Скопие за „средновековната македонска държава“ начело с цар Самуил? А на българския национален наратив? 

– От първите публикации в Скопие, с които се запознах, останах с впечатление, че и по въпроса за цар Самуил се проявява свойственият антибългарски негативизъм. Ако доскоро и историците в Скопие бяха съгласни с тезата на проф. Муцопулос, сега от същите тях се чува, че това не са костите на Самуил, че това са нечии други останки и т.н. Тези първосигнални отрицания нямат нищо общо с науката. Не е моя работа да коментирам политическите изказвания в Република Северна Македония. Жалко е, че науката и политическата конюнктура в тази страна вървят ръка за ръка. Що се отнася до българския национален наратив, аз силно се надявам самото пренасяне на костите, освен преклонение пред гробните останки да предизвика интереса на широки кръгове от нашето общество към делото на цар Самуил. Не само да се напишат нови научни трудове за него, но и да се прочетат! Винаги съм смятал, че тържествените чествания (каквото беше това 3 октомври) дават силен тласък, както за постижения в изследователската работа, така и за повишен интерес на българите към тяхното минало. 

– Проф. Николов, ще си позволя да Ви питам нещо, което се прокрадва в доста становища в социалните мрежи. „Кон за кокошка“ ли беше договореността с Гърция и трябва ли да се притесняваме, че за пореден път сме били „измамени“ от южния ни съсед? Много добре знаете подобни мнения… 

– Не мога да коментирам значимостта на върнатите от България артефакти. Познавам ги единствено от това, което видях на 3 октомври на телевизионния екран. Но тук има и нещо друго. Дадените на Гърция предмети на изкуството произхождат от манастира „Панагия Икосифиниса“ на планината Пангей, манастира „Свети Йоан Предтеча“ в Сяр и Светата митрополия на Сяр и Нигрита. Ето какъв е коментарът (в БГНЕС) на българския богослов доц. Венцислав Каравълчев за споменатите манастири: „В никакъв случай те не могат да бъдат определени като гръцки. Просто няма Гърция по времето, когато двата манастира възникват“. По думите му при разглеждането на тяхната история трябва да се говори за България, Източната Римска империя или Византия, но не и да се пренася съвременното понятие „Гърция“ назад във времето. „Гърция имаме от XIX век“. Добре известно е, че съвременната гръцка държава възниква след въстанието за независимост от 1821–1829 г., в което между другото са участвали и много българи. Т.е. посочените артефакти се връщат в своето първоначално местонахождение, за което има редица доказателства, че е с български характер. Не са ми присъщи злонамерените изказвания около предадените артефакти и не желая да влизам в полемика с техните автори. 

– Доколкото Ви познавам, Вие сте човек, който държи на автономността на науката и учените от политиката. Но все пак да Ви попитам: как изглежда всичко това, което се случи в контекста на отношенията ни със Скопие? А с Атина? 

– Аз приемам случилото се като акт на добра воля, като дело на добросъседско помирение, а не като търговска сделка. Преди 12 години в България отбелязахме 1000 години от смъртта на цар Самуил (997–1014), а преди една година в Гърция отбелязаха 1000 години от смъртта на византийския император Василий ІІ (976–1025) – и двамата национални величия за своите страни. Науката се сдоби с още знания за тези значими личности в балканската история. 

Днес нашето общо с Гърция членство в Европейския съюз се основава на друг мироглед, изразен с думите на Фридрих Шилер (1759–1805) в неговата „Ода на радостта“: 

Seid umschlungen, Millionen! Във прегръдка, милиони, 

Diesen Kuß der ganzen Welt! край сложете на вражди! 

Brüder – überm Sternenzelt 

С обич безпределна бди Muß ein lieber Vater wohnen. 

Бог от звездни небосклони. 

А в следващия стих на Одата е и предупреждението: 

Ала онзи, за когото този свят е чужд и пуст, нека да стои самотен вън от нашия съюз.