Отзив за най-новата книга на д-р Елена Александрова

За две седмици в Лектория „Македония“ с водещ Костадин Филипов бяха представени в Македонския дом три нови издания, чиито автори са членове на Македонския научен институт. Поредицата от изяви бе открита на 29 септември 2026 г. с труда на д-р Елена Александрова „Разпилени надежди. Иван Попов и Македония“. 

                           

След встъпителните думи на модератора думата бе дадена на рецензента на книгата проф. д.н. Вера Бонева. В своето изказване тя акцентира върху научното израстване на авторката – възпитаничка на Югозападния университет „Неофит Рилски“, където е защитила образователната и научна степен „доктор“ и е дългогодишен музеен специалист (главен уредник) в Регионалния исторически музей – Благоевград. Според нея Е. Александрова вече е изграден учен с 4 монографии. 

Проф. Бонева даде висока оценка на изследването, посветено на Иван Попов (1871–1921) – фигура, която до момента оставаше в периферията на историческата наука. Неговият житейски път е изключително динамичен и с широк спектър на изява. Той участва в Илинденско-Преображенското въстание, ръководи Костурската чета по време на Балканските войни, през Първата световна война служи като поручик в българската армия. Книгата разкрива не просто откъслечни епизоди от неговия живот на границата между XIX и XX век, но и дълбоките дилеми, разочарованията и идеалите на едно цяло поколение, обречено на каузата българи. От изключително значение е присъствието в нея на страниците, посветени на историческата памет за революционера, съхранена през годините чрез родови спомени, местни чествания, паметници, народно творчество и документално кино. Внушителното богатство от първични извори и допълващи материали, грижливо събрани от авторката (изследването предлага ценен визуален и документален архив от 86 илюстрации и 31 приложения), превръща личната история на дееца в автентично огледало на националноосвободителното движение на македонските българи. Проф. В. Бонева напълно споделя оценката на неговите съвременници, че Иван Попов е останал в историята като „велик по дух, благ и скромен по характер“ деец. 

Вторият рецензент на книгата – проф. д.н. Светлозар Елдъров, също изказа ласкави думи за труда на д-р Е. Александрова. Той оцени високо разнообразието от използвани източници и открои като особено важни материалите, предоставени от внука на Иван Попов – Асен Тошев. Проф. Елдъров поздрави авторката за увличащия и лек стил, благодарение на който текстът се чете на един дъх и същевременно обогатява читателя с нови знания. Той обаче не споделя твърдението, че Иван Попов не е толкова популярен и остава в сянката на известния войвода Васил Чекаларов. Рецензентът изрази мнение, че Попов винаги е бил на предна линия сред дейците, на които се отдава заслужено внимание в българската историография като участници в македонското освободително движение, и цитира няколко публикации в подкрепа на тезата си. В заключение той отправи своите поздравления за високото научно постижение на авторката. 

Райна Константинова – собственик, редактор и издател на издателство „ИВРАЙ“, също поздрави Елена Александрова за поредната ѝ монография. Според нея, подобни книги като тази, посветена на Иван Попов, показват болките и страданията на останалите под чужда власт българи, както и на потомците на бежанците, които навлизат в България в края на XIX и началото на XX век. Тези страдания са „отворена рана за българската душевност“ въпреки отдалечеността от събитията. Тя трудно ще се затвори, вероятно поради генетичната памет, наследявана от поколенията. Р. Константинова е чувствителна към тематиката за българското националноосвободително движение и изрази увереност, че и в бъдеще издателството ѝ ще допринася подобни теми да стават достояние на обществеността. 

Модераторът даде думата на Асен Тошев – внука на Иван Попов. Той изказа признателност към Е. Александрова, че благодарение на нейните усилия биографичната книга за дядо му е видяла бял свят. Спря се на важен детайл от живота на Иван Попов, белязал неговия край. А. Тошев не приема наложената версия за самоубийство на неговия родственик. За този болезнен пункт от историята до момента няма категорични доказателства. В повечето случаи авторите се позовават на проф. Милетич, който навремето се е доверил на тогавашната преса, но аргументите и досега не са достатъчно състоятелни. Накрая той благодари на Е. Александрова и на всички, допринесли за появата на книгата. 

По традиция модераторът даде накрая думата на Е. Александрова. Тя сподели за работата си по книгата, която е започнала при случайни обстоятелства преди години. Съдбата ѝ дала възможност да проучи документален масив за Иван Попов, предоставен от неговия син Константин Попов на РИМ – Благоевград. По-късно към него са добавени и материали от личния архив на внука на дееца – Асен Тошев, които той безрезервно ѝ предоставил. Документите от родствениците, които уплътняват историческите познания за живота и делото на войводата, провокирали решението ѝ да напише цялостен труд, чрез който Иван Попов да получи заслужено признание редом с другите герои от Илинденската епопея и участниците във войните за национално обединение. 

Тя подчерта, че той е от малкото оцелели дейци, които и след Първата световна война се включват активно в дейността на бежанските формации – като Илинденската организация и Костурското братство (членуващо в Съюза на македонските благотворителни братства). С множество аргументи авторката отхвърли лансираната в историографията теза за неговото „самоубийство“. Животът и дейността на Иван Попов според Е. Александрова са еманация на случващото се в края на XIX и началото на XX век в Македония и на борбата за нейното освобождение. В края на словото си тя благодари на рецензентите, на издателя и на всички, които са я подкрепили по нейния изследователски път. 

След края на лекторията мнозина от присъстващите си закупиха книгата „Разпилени надежди. Иван Попов и Македония“ с автограф от авторката.