Делото на цар Самуил Български пред обществеността в Разлог

вторник, 21 октомври 2014 г.


В стилистиката на най-добрите си академични традиции, през 2014 г. Македонският научен институт в София /МНИ/ взе дейно участие в подготовката и отбелязването на 1000- годишнината от царуването и смъртта на цар Самуил – български. Една от активностите, проявена в това направление, са посещенията организирани в градове – извън столицата София, за среща с местната общественост и провеждането на лектория посветена на паметната годишнина. На 20 октомври 2014 г., група учени – членове на МНИ, посетиха град Разлог. Инициативата беше на общината, а срещата се състоя в читалището на града. В 17,30 залата вече беше изпълнена от представители на местната интелигенция, учащата се младеж и множество граждани, които се интересуват от истината за Самуил и неговата политика, за спасението на България от завоевателната политика на Византийската империя. Срещата откри д-р Георги Тренчев, активен общественик и директор на едно от градските училища в гр. Разлог. Той разясни същността на култерно-простеветната политика, която МНИ провежда традиционно: да запознава българската общественост с обективната историческа истина, върху проблеми от народната история, които имат особено място в миналото на нашия народ и съдържат безспорен  потенциал, за да се разбира изобщо смисъла на политиката, свързана със защита на българските национални интереси.

       След това д-р Тренчев предостави думата на проф. д.ист.н. Трендафил Митев – заместник председател на МНИ.

В своето изказване той открои няколко основни акцента: на първо място, изключителната важност на честванията организирани в памет на цар Самуил, заради обстоятелството, че в живота на съвременното поколение българи, рядко ще се слчуи отбелязването на цяло хилядолетие от крупно историческо събитие, което с поуките си да е имало еднакво важно значение за повече от 40 поколеният българи. /Средно в рамките на един век преминават по около 4 поколения/ И което ще има значение и за генерациите в бъдеще. На второ място проф. Митев обърна внимание на факта, как в рамките на един много успешен век, какъвто е Х век в българската история, свързан с велики постижения в развитието на държавата и нейната култура, в паралелен план могат да протичат и процеси, които правят възможно след 971 г. външният фактор да нанесе съкрушителен удар върху големи територии населени от българската народност. И на този фон, беше очертана важността на лидерският фактор, при организирането на половин вековната народна съпротива, за запазването на свободата и независимостта.

      Думата беше предоставена на проф. д.ист. н. Петър Петров – автор на наскоро издадената монография от МНИ под наслов „Самиул – царят войн”. Словото на професор Петров продължи около един част. В своето изказване изтъкнатият български учен най-напред изясни на аудиторията истината за народностия характер на цар Самуил и неговата държава. С безспорни научни факти бе доказано, че той е син на „комит Никола”, назначен от българския цар Петър за управитнел на Средецкия комитат. Поради това съпротивата, която е организирана в западно българските земи от 971 до 1018 година, има за главна цел да се съхрани българската държавност от посегателствата на Византия. С много конкретни факти проф. Петров доказа, че до като все още е жив последния представител на българската царска династия – цар Роман, Самуил се изявява като негов пръв военачалник и основен съратник в антивизантийската борба. Едва когата, цар Роман български, попада във византииски плен и умира в затвора в Константинопол, тогава Самуил е провъзгласен за цар на българите. Проф. Петров проследи много подробно най-важните събития от историческия процес, в който цар Самуил вече е пръв политик и държавен глава на България. В заключението на своята пространна лекция ораторът обобщи причините, поради които Византия все пак надделява в този исторически двубой: превъзходството в човешки и икономически ресурси; разрешени проблеми по останалите граници; продължителността на борбата, която води до изтощаване на българския потенциал; капитулацията на някои от защитниците на важни крепости, при условията на половин вековния натиск на византийската армия и др.

       Думата се предостави и на проф. д-р Ана Чолева. В нейното изказване беше изяснена темата, за останки от паметните събития през 1014-1018 г. в топонимията и местните имана, на Югозападна България. Пространно бяха анализирани топонимите „Ключ”, „Вади очи”, „Горна и долна Василица” и други, в които народната памет е съхранила елементи от паметната битка при с. Ключ през 1014 г., ослепяването на 14 000 български войници по заповед на император Василй ІІ, а също така и с важни поражения за византийците, нанесени от българската армия, командвана от цар Самуил. С тези примери се илюстрира трайната следа, която до ден днешен е останала в паметта на българския народ, за живота и делото на бележития български владетел.

      След основните изказвани последваха редица въпроси зададени от аудиторията, на които гостите дадоха подробни разяснения. Присъстващите се снабдиха с монографията на проф. Петър Петров „Самуил – царят войн” и получиха автограф от автора. Гости и публика се разделиха с взаимно задоволство от проведената среща и състоялия се богат, народополезен разговор на патриотична тематика. Пожелаха си нови срещи и по други важни поводи.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017