Списание „Македонски преглед” на 90 години (1924–2014)

вторник, 30 юни 2015 г.

(Статията е публикувана със съкращения. Пълният текст е обнародван в сп. „Македонски преглед“, 2014, кн. 4, 7–17.)

 Вечерта на 21 декември 1923 г. участниците в създаването на Македонския научен институт (МНИ) се разотиват от зала № 10 на Софийския университет „Св. Климент Охридски” с мисълта, че слагат „начало на едно велико дело”. Един от учредителите, охридският летописец Евтим Спространов, завършва през същия ден в 22 ч. ежедневните си записки в дневника уморен, но щастлив, с надежда, че Институтът ще укрепне и ще се „пренесе в свободна и независима Македония, където да се обърне на Академия на науките за гордост и слава на македонския българин” .

След приемане на устава и извършената съдебна регистрация на Института македонското освободително движение се сдобива с нова легална организация, включващи нетрадиционни цели:

„а) да спомага за проучването на историята, етнографията, географията и стопанския живот на Македония;
б) да събира исторически материали по освободителните борби на македонските българи и да подготви една системна и подробна история на тия борби;
в) да издава едно научно-литературно списание, както и други трудове с оглед към целите, посочени в точки а. и б.”.

В състава на Института влизат 52-ма учредители, родени или потомци на македонски българи, преселили се в свободните предели на Отечеството, в т.ч. известни историци, езиковеди, литературоведи, писатели, художници, етнографи, публицисти, общественици – все популярни имена в научния, културния, обществения и политическия живот на страната. Мнозина от тях заемат възлови постове в научни и културни учреждения, в университети, музеи, печатни медии. Други стават експерти, съветници, министри. Всички дейци са изтъкнати защитници на българската кауза в Македония.

Енергичният екип на Управителното съвет (УС) изпълнява набелязаните точки в устава като своеобразна програма. Няма суетене, защото неговият състав е изграден от съзвездие авторитетни фигури, мнозина от които имат добър административно-организационен опит. Длъжностите в УС се заемат от следните лица: председател – проф. Иван Георгов, I подпредседател – проф. Александър Балабанов, II подпредседател – проф. Михаил Арнаудов, секретар – Спиро Константинов, касиер – Диаманди Николов, членове – проф. Любомир Милетич, проф. Никола Милев, Данаил Крапчев, Йордан Бадев, Георги Баждаров, Васил Пасков, Антон Попстоилов… 

За осъществяване на приетата цел в устава ръководното тяло пристъпва към подготовка за издаване на научно-литературното списание „Македонски преглед”. На 15 февруари 1924 г. Управителният съвет отправя послание към обществеността в страната. В разпространена покана за записване абонати на сп. „Македонски преглед” се припомня, че Македония е „люлка на новата българска писменост”, но остава затворена за прокудените свои синове. Институтът обявява, че ще разчита на пожертвователността на всички, които желаят земята, историята и бита на населението в областта да станат достъпни за проучване, „за да се приобщи тая част от отечеството към онова духовно единение на народа ни, което намира своя най-чист израз в науката, литературата и изкуството”.

Според първоначалния замисъл, списанието трябва да излиза на всеки два месеци в обем 10 печатни коли, т.е. годишно 6 книжки по 160 страници. Абонатите са обособени в три категории: обикновени абонати, които ще плащат редовен годишен абонамент в размер на 200 лв. годишно, абонати дарители, които ще плащат повече от определения размер на абонамента, и почетни абонати, които могат да платят 1000 лв. годишен абонамент, срещу което ще получават списанието на луксозна хартия и снабдено със саморъчни подписи на членовете на съвета.

Доц. д-р Александър Гребенаров

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017