Апостол Фръчковски и Галичник през Първата световна война

сряда, 18 ноември 2015 г.

Апостол Христов Фръчковски
Снимка: Личен архив на доц. д-р Христо Милков
(Материалът бе любезно предоставен от доц. д-р Христо Милков, потомък на рода Фръчковски от Галичник)

„Областта Река, поради планинския си характер, нямаше никаква шосейна мрежа, която да я свързва със съседните околии: дебърска, кичевска, гостиварска. Каквито пътища личаха, това бяха: конски –– (кираджийски) и кози пътеки. Затуй Река остана толкова изолирана и не съобщителна в цялата страна. 

Тази изолираност, може би, благоприятстваше в някои отношения; но тя (изолираността) беше пагубна в икономическо, търговско и политическо отношение. Така бе до края на турския режим; така стана и при „новите господари” сърбите. Последните са започнали да строят шосе от Гостивар за Галичник, в края на 1914 г., но то останало само проект. Трябваше да дойде българската власт, да се назначи за околийски началник в тоя край просветения и родолюбив галичанец Апостол Христов*, за да се реализира отдавна назрелия въпрос за това шосе. 

 Ето какво разправя Апостол Христов за реализирането на това дело: „На 10 декември 1915 г. пристигнах в Галичник в качеството ми на околийски началник и заварих населението буквално да гладува. Не стигаше, че страната ни е непроизводителна, но и това що си бе приготвило населението от чуждите пазари за себе си, бе привършено и разграбено от бягащите сръбски армии и власти. Освен туй заграбени бяха от сърбите 700 глави коне. Останали бяха само 92 коня слаби и мършави. А за изхранването на Галичник в движение бяха обикновено до 700-800 коне. При това положение първата ми грижа бе да се донесе до знанието на тетовския окр[ъжен] управител, на губернатора в Скопие и в щаба на армията, че, макар населението с голяма радост да дочака българската власт, обаче ако не се вземат надлежно бързи мерки за подпомагане на това население с храна, то е обречено на явна смърт.

Апостол Христов Фръчковски като околийски началник на Галичник, 1917 г.
Снимка: Личен архив на доц. д-р Христо Милков
 За облекчение участта на това население, трябваше да се помисли и за направата на шосеен път, който да свързва Гостивар (Мавровски ханове) с Галичник и по-надолу към Дебър, за да се движат и коли с храни и муниции. А тоя път ще има и голямо стратегическо значение. Отстранен от течението на р. Радика, изолиран от диплените разклонения на Бистра планина, гарантиран е от неприятелските атаки. За реализирането на такъв един път не ще са нужни и големи суми. Населението самò ще работи като срещу своя труд ще получава на ден по 2 кила царевица. Така погледнато, постига се двояка цел: и шосе ще се направи, и населението ще се изхрани, без да е бреме за държавата. 

 От меродавните фактори идеята се намери за отлична и с телеграма ми се препоръча веднага да се пристъпи към приложение на плана. Сега пък друго зло се изпречи. Нямаме нито инженери, нито архитекти в страната, които да извършват предварителните технически работи. И тази липса се преодоля, трасировната служба вършехме сами, със своите оскъдни познания по тази област. Така успяхме, в продължение на цели 10 месеца непрекъсната работа (през 2 годишния период, от 1916 г. – до есента на 1917 г.), с по 100–200 души работници на ден, да построим шосето, дълго 20 км. и да продължим с други 5 км. към Дебър, под манастирчето „Св. Петка”.
Апостол Христов Фръчковски
Снимка: Личен архив на доц. д-р Христо Милков

 На първата наборна комисия се падна честта тя да мине първа с кола и по тоя начин освети пътя. А идването на първата кола бе историческо събитие за тоя край, който не знаеше що е това кола и колело. Пристигна и комисия от трима инженери, начело със Селемийски, която ще гледа и одобри направеното, като остана изненадана от начина на строенето. Така, с добре организиран план, можа да се сбъдне първото шосе”.

 „[…] В м. ноемврий 1915 година, когато се освобождава Галичник от българските войски, [Димитър Минов] Станишев повиква новоназначения околийски началник Апостол Христов, в собствената си къща в София, комуто, в присъствието на съпругата му Луиза Д. Станишева, преизпълнен с радост и просълзен, че неговият роден град е вече освободен и виждайки пред себе си в униформа първия български околийски началник в родния му град Галичник, посреща Апостол Христов (тоже от Галичник) със следните възторжени слова: „Бидейки щастлив да стисна ръката на нашия околийски началник, дължа да съобщя Вам, че по желанието на майка ми и баща ми, това здание от три етажа, в което сега живея, го подарявам на Галичник и околията, за да се издържат от неговите приходи бедни деца от Галичник и околията, като ви моля от мое име и от името на съпругата ми да предадете това мое дарение, като Ви обещавам, че, ако стане нещо нужда да се помогне на това население, съм на разположението му”. 

 Това дарение на Станишев, след като бива съобщено в Галичник и околията, а особено благородното му желание да се притече на помощ на населението, в едно околийско събрание единодушно бива избран за председател на Спомагателния комитет в София по прехраната на населението в Галичка околия. През целия период на европейската война – три години – Станишев всецяло бе в услуга на галичкия районен комитет за С.Г.О.П., благодарение на което негово съдействие, макар и в най-планинската околия в Македония, в Галичко не се допусна нито една жертва от глад, а тъкмо напротив – редовно бяха изпращани вагоните с жито и съобщавани номерата на вагоните от Станишева. За тази му предана благородна дейност през 1918 година, в едно околийско събрание в гр. Галичник, от името на цялото население се взе решение да му се изпрати един благодарствен адрес на платно с галички шевици.

Трайчев, Г. Книга за мияците. София, 1941, 233–235, 126–127.

*. Пълното му име е Апостол Христов Макриев Фръчковски.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017