сп. Македонски преглед, год. ІV, 1928, № 1, с. 91-138.
Снегаров, Иван. Град Охрид. Исторически очерк
Ако в ясен ден тръгнете от Битоля на северозапад, минете прохода Гявато и през градчето Ресен се качите на планинския връх Петрино, то пред вашия поглед се открива обширната живописна охридска котловина, обкръжена от високи и низки планини. Над себе си виждате лазурно, пълно със слънчев блясък небе, a долу — пъстро и плодородно поле, свещения български град Охрид, амфитеатрално разположен на усамотен двуглав хълм, и пред него голямо, елипсовидно светлосиньо езеро.
Тая великолепна картина довежда зрителя във възхищение и, привличан като от магнитна стрела, той бърза да слезе по-скоро от върха, да мине край буйните градини и лозя, с които е нагиздено полето, да се изкачи на странния хълм и, любувайки се на чудната игра на слънчевите лъчи в кристалните струи на езерото, да се предаде на сладостно съзерцание...
Високи стени (останки от стара крепост), на места срутени, увенчават хълма, на който унило се прострял градът. Източният връх на хълма се украсява от катедралния храм „Св. Климент" и едноименното класно градско училище.
Западният му връх е по-висок и на него стърчат дебелите стени на старовремско укрепление, наричано сега Горни Сарай, понеже тук е имало дворец на охридския властелин Джелядин бей. Къщите са разположени по двете половини на хълма и по полето край езерото. Градът се дели на квартали: Варош, Месокастро, Кошища, Воска, Влашки махали (горна и долна).
Варош е старата и централна част на града и се намира вътре в крепостта, на хълмовия склон към езерото. Той се дели на много махали: Св. Димитрий и Челница (под катедралната църква „Св. Климент"); Панданос, Имарет и Св. Врачи (под Горни Сарай); Канео (вм. Камнево), Фардак, Геракомия, Болница (по брега на езерото). Канео се намира на западния край на хълма, който свършва със стръмна невисока канара, вдадена в езерото. Това място е твърде поетично и е любимо място на охридската младеж за разходка. Оттук окото обхваща езерото в цялата му величина (около 271 кв. клм.) и с всичките му околности. На югозападния бряг едвам се мярка старовековният белостенен манастир „Св. Наум" и над него на изток се издига планината Галичица.
Малко на запад от манастира, между планините Гора и Мокра, край езерото, се белее китната албанска паланка Поградец, a на северозапад от Канео надзърта славното българско градче Струга, родно място на великите български будители Димитър и Константин Миладинови.
Зад Струга се простира широко поле оросявано от тихия Дрим, който, щом мине полето, бурно носи през албанските канари бистрите охридски води в Синьо море.
Кварталът Месокастро е разположен на източния склон на хълма вън от крепостта, a Кошища — в полите на северния склон на същия хълм.
Зад Кошища по пътя за Струга, близо до езерото, се простира Воска, населена с турци, a на изток от Месокастро край езерото и по полето се намират другите турски махали (Търсье или Сазлък, Сюргюн махала, Сарай махала, Зулумия и пр.), Горна влашка махала и Долна влашка кахала.
Днес Охрид наброява около 12,000 жители, от които повече от половината са българи. Кварталите Варошъ, Месокастро и Кошища са населени само с българи. Те са пръснати и в двете влашки махали...
Целият материал четете по-долу:
Любезно предоставено от "Книги за Македония"
0 коментара:
Публикуване на коментар