Димитър Станишев и емблематичното му дарение за Галичник

събота, 21 ноември 2015 г.

Димитър М. Станишев
снимка: Георги Трайчев - Книга за мияците
За живота и безкористното благотворително дело на дарителя Димитър Станишев, (споменат в предишни публикации), и съпругата му Луиза Станишева – дарители на гр. Галичник, представяме текст от проф. д.и.н. Веска Николова – известен български изследовател и специалист по проблемите на Дарителството. Той е любезно предоставен от авторката за читателите на сайта. 

ЛУИЗА [ФЕРДИНАНД МАРЧИК] СТАНИШЕВА (неизв.) – общественичка. Родена в Грац, Австрия. През Балканските войни (1912–1913) и по време на Първата световна война (1914–1918) работи като медицинска сестра и преводачка в болницата на Австрийската мисия в София. Председателка на Дамския комитет за прехраната на гр. Галичник.

Димитър М. Станишев
снимка: Георги Трайчев - Книга за мияците
ДИМИТЪР МИНОВ СТАНИШЕВ (9 март 1861 – 26 септ. 1935) – чиновник. Роден в гр. Галичник, Македония. Учи в родния си град. Възпитаван от чичо си – българския митрополит Партений Нишавски. Участва в Сръбско-българската война (1885). През Първата световна война е председател на спомагателния комитет за прехраната на гр. Галичник и околията. След войната е почетен председател на Галичко-Риканското братство в София. Умира в София.

Дълбоко причастни към съдбата на Македония, получили вестта за освобождението на гр. Галичник, през ноем. 1915 г. семейство Станишеви дарява на градската община своята триетажна къща, намираща се в София. Тъй като след Първата световна война Галичник остава в пределите на

Югославия и не може да ползва дарението, с нотариален акт от 11 ноем. 1920 г. при Софийския окръжен съд Станишеви даряват къщата си на Министерството на народното просвещение (МНП). 

 Актът за дарение се оказва незаконосъобразен и след дълга преписка едва на 18 февр. 1931 г. XXIIОНС гласува закон за приемане дарението на Луиза и Димитър Станишеви в полза на държавата. Като неин представител, МНП става собственик на триетажната къща, застроена върху 262 кв. м, и празно място от 40 кв. м, намиращи се в квадрата между ул. „Братя Миладинови“ № 27, ул. „Пиротска“ и бул. „Драгоман“. Дарителите запазват правото си да живеят в къщата до края на живота си и да ползват 90 % от наемите. 

Проф. Иван Мърквичка на гости в Галичник, 1917 г. 
Снимка: Личен архив на доц. д-р Христо Милков
След смъртта им от доходите на подарената къща се образува фонд при МНП, от който да се отпускат стипендии на бедни ученици и студенти от гр. Галичник или от Македония и Западните покрайнини (Царибродско, Трънско и Босилеградско). 

 Стипендиите да се отпускат съгласно условията на конкурса на МНП за учение в занаятчийски училища и висши училища в България и чужбина. Изборът на стипендианти става от Министерството със съдействието на трима души от Галичко-Риканското братство в София. Раздаването на стипендиите да започва от момента, в който приходите на къщата образуват капитал от 300 хил. лв.
 
В сградата днес се помещава Главното мюфтийство в България
Снимка: Гугъл
  През 1936 г. сградата е оценена на 3,5 млн. лв. Наематели на къщата последователно са ББК - клон Ючбунар, Френско-българската търговска банка, лекарски кабинети, магазини, наемите от които позволяват да се натрупат необходимите средства.

  Независимо от формалностите по узаконяването на фонда, по настояване на Д. Станишев още през 1925 г. са отпуснати 3 стипендии на бедни ученички, чийто произход е свързан с Галичка околия. През следващите години стипендианти на фонда са: Израил Алексиев – студент по медицина в СУ, Любомир Д. Арсов и Георги Деспотов Панов – от Средното техническо училище в София. 

  През ноем. 1932 г. Д. Станишев дарява 15 хил. лв. на Посмъртната каса на ветераните инвалиди. Фондът се закрива през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет.

Източник:

  Енциклопедия „Дарителство. Дарителски фондове и фондации в България 1878–1951”. Т. 2,  С. 2011, 66–67. Съставители – проф. дин В. Николова, доц.д-р Р. Стоянова.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017