Овентий Исачев: от светите образи към светите слова

понеделник, 16 ноември 2015 г.

(Продължение на материала, посветен на избитите български свещеници край Галичник, чийто тленни останки бяха открити в началото на ноември 2015 г. от монаси от Бигорския манастир)

Доц. д-р Христо Милков 

  Овенти (Овентий, Овентия, светско име Методи) Исачев Фръчковски е роден на 10 март 1862 г. в голямата мияшка паланка Галичник, Дебърско. Син е на зографа Исаче Макриев. Заедно си чичо си Кузман Макриев, резбар и иконописец, оставил внушително наследство и известен общественик и деец особено по религиозния и училищния въпрос, и братовчед си Макрий Кузманов изработва амвона и проскинитариите в катедралната църква „Успение Богородично“ във Варна. С тях той работи из някои от варненските села. 

 В 1886 година заедно с Нестор Траянов и Данаил Несторов, също известни представители на Фръчковския род, заминават за Влашко, където ги посреща извикалият ги Йосиф Михайлов. Там до 1894 г. рисуват иконите в село Фънтънеле (Румъния), разположено срещу Свищов и в българското село Гаурич, в Драче, в Ложе, Александрийско, в Шопия, в село Урзикуца (Румъния), във Вишна, Корабийско и в с. Занога, Югозападна България. 

  През 1895 г. Овенти се присъединява към групата, оглавена от Кузман Макриев и Епифаний Христов и с нея работи в горнооряховските храмове „Свети Великомъченик Георги“, „Свето Успение Пресветая Богородици“ (там рисуват Апостолските икони) и „Свети Димитър“. 

  Между 1896 и 1899 г. Изографисват лясковските храмове „Свети Атанасий“, „Свети Василий“ (1896-1897 г., чийто стенописи са унищожени от земетресението в 1913 г.) и „Св. Димитрий” (1899 г.). 

  В 1898 г. рисуват икони за църквата „Света Троица“ в Севлиево. На следващата година на Епифаний Христов работи в „Свети Никола“ в Златарица и в „Рождество Богородично“ в Елена, където остават до 1902 г. Рисуват икони в „Успение Богородично“ в Добри дял, в „Свети Димитър“ в Кесарево, в „Свети Георги“ в Беброво, в „Преображение Господне“ в с. Марян, Северна България, „Свети Георги“ в Чаир (Камен), в Долна Оряховица. В 1904 година рисуват иконите в катедралния храм „Света Троица“ в Ловеч. 

 От 1900 до 1905 г. работи из Плевенско с Нестор Траянов, с братовчед си Данаил Несторов и Алексо Василев. Тяхната група представлява типичен пример на колективно единство и съгласуване на творческите им възгледи и технически възможности. В 1900 г. Данаил, подпомаган от Овенти и Алексо, под надзора на Нестор прави иконите за плевенската църква „Света Троица“. Овенти помага на Данаил Несторов за стенописите в църквата „Свети Никола“ в Ново село, Видинско. През есента на 1903 г. заедно с Георги, Епефани и Янко се връщат пак в Лясковец, за да изографисат храма „Св. Атанасий”. Работят го с Епефаний. рисуват за църквата в село Върбица, Търновско, за „Свети Никола“ в Лясковец и за манастира „Свети Никола“ в Арбанаси (1905). 

  През 1905 г. Овенти се връща се в Македония, приема свещенически сан и става български екзархийски архиерейски наместник в Галичник. Убит е на 18 ноември 1918 г. от върналите се в Галичник сърби. След окупацията на този край настава мракобесие и ужас за населението, което е подложено на терор от новата власт, от сръбската чета от 100 души на войводата Йован Бабунски и местните сърбомани. Един от тях, на име Тодор Мангароски, проявява особена активност. 

 Той представя на воеводата списък от 30 галичани, които трябва да бъдат ликвидирани като големи „бугараши”. В него са включени двама представители от Фръчковския род – Овенти, Данаил Несторов Фръчковски и двама от Гиновския род, сроден с Фръчковския – Тръпко и Караджа (Каре). Четирима от тях са арестувани от сръбската жандармерия и след зверски изтезания са жестоко убити – свещеник Овентий, Русе Байрамовски и Яков Кольовски и Евгени Ванковски – В онова страшно време първите трима не са били открити и погребани от домашните им. „Намерен е единствено Евгени – Католика от козаря Рамко, в храстите между Долна Нива и Кофиликовица, убит и затрупан с камъни” (Бужароски, Р., Галичка повест, Скопje, 1976, c. 139).

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017