Aпостол Фръчковски: От четката до револвера

сряда, 2 декември 2015 г.

Апостол Фръчковски
Снимка: Личен архив на неговия правнук,
доц. д-р Христо Милков
 Доц. д-р Христо Милков

   Роден през 1877 г. в с. Галичник, Дебърско, Апостол Христов Фръчковски е иконописец. Започва да рисува на 14-годишна възраст под ръководството на баща си Христо Макриев (ученик на Дичо Зограф), а след смъртта му — на най-големия си брат Епефаний. 

 Не се е получавало лесно правото да изписваш светите образи. Апостол Фръчковски за пръв път е допуснат до четката в църквата, когато рисуват църквата в Арбанаси. Дотогава само е можел само да приготвя боите. „Много пъти му се е искало и той да рисува, обаче го било страх. Никой не му позволявал да отиде до черквата и да рисува. Много пъти вечерно време той си позволявал на свещ вечерно време, когато те отидат до кръчмата след работа, да отиде там, да пипне четка, да пипне боя, нещо щяло му се. И една вечер си позволил на две свещи да рисува и нещо нарисувал, така, според него, е било и хубаво. На другата сутрин идва баща му и казва: „Кое куче е пипало тука”. И той казал: „Аз съм”, не е можал да излъже, разбира се. И от този му позволил да работи, и той да ходи в ателието.”

  Към 1899—1903 г. може да се сметне, че придобива самостоятелност и водеща позиция в колектива, защото през 1899 г. рисува кубето на църквата на с. Златарица, а през 1903 г. „предприема" целия иконостас на „Св. Троица" в Ловеч — все отговорни задачи, изискващи майсторлък. Почти до смъртта си през 1947 г. рисува из цяла България, като предава занаята на сина си Христо Апостолов Фръчковски, който пък работи до 1963 година. Преди смъртта си той му диктува описание на дейността на представителите на рода от кр. 19 век. (Димитров, Хр. Два документа за Фръчковския род. – сп. Исторически преглед, 1991/1, с. 75-79). Така около триста години художници, носещи името на този стар род, творят из нашата страна и други балкански държави и стигат чак до Египет.

 Апостол Христов Фръчковски е началник на Галичко-реканския революционен район и воевода на две чети от по 20-30 души по време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. С решение на Смилевския конгрес той е оставен легален, за да служи за база на четите от съседните райони, но въпреки това взима активно участие в борбата. Апостол Христов оставя спомени, които представляват интерес, защото с жив и много близък до съвременния ни език са предадени събитията около подготовката и началото на въстанието в един район с особен статут. Описана е дейността на селата Тресонче, Лазарополе, Гаре, Осой, като са дадени ръководните им тела, а в края е приложен списък на четниците и войводите. Оригинален и същевременно ценен като сведения е разказът за взаимоотношенията между въстаниците, бита им, както и за населението на с. Галичник и околните села. (Милков, Хр. Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание 1903 година. – сп. Военноисторически сборник, 1991/1, с. 75-79.)

 За обществено-патриотичната си дейност Апостол Фръчковски разказва пестеливо. В семейството му не е известно нищо по-конкретно за участието му в Илинденско-Преображенското въстание. Знае се само, че е бил комита – “е бил кòмита”, и е запазена негова снимка с четнически дрехи и с пушка в ръка. По най-различни начини, доколкото е било по силите му, работи за делото на освобождението на Македония, подпомага бежанци в освободена България. В отворената от него сладкарница „Македония" - срещу Благоевия дом на ул. „Мария Луиза" намират подслон много бежанци. Независимо от многобройното му семейство — шест собствени и две деца на брат му, останали кръгли сираци — Апостол Фръчковски успява да отдели средства и да ги подпомогне. Пише статии за органа на Дебърската просветителска дружба „Дебърски глас" и един от най-популярните вестници „Зора". Той е председател на Дебърско-Галичко-реканското културно благотворително братство. Във възпоменателния брой по случай патронния му празник от 21 юни 1937 г. има две негови статии: „Организирането на Първа Дебърска опълченска дружина" и „Дебърският манастир Св. Йоан Бигор". В първата се описват сформирането на дружината, ентусиазмът, с който се записват за доброволци „дебрани", откриването на подписка за подпомагането на по-бедните и на техните семейства, за знаме и други нужди. 

 Вторият материал разкрива връзката между манастира „Св. Йоан Бигор" и Дебърската изобразителна школа и ролята на „този църковен и културен разсадник... да се запази в продължение на хиляди години българската реч и обичта, да се развиват църковните изкуства и строителства, които са били главният поминък на населението от целия Дебърски край". Ето защо съвсем не е случайно, че селата, от които идват майсторите на тази школа, след това са и центрове на въстанието в този район. Апостол Христов Фръчковски в публикация под заглавие "Нашето иконопиство и резбарство в Дебърско" ("Алманах Македония", София, 1931 г., библиотека „Струмски”), пише: "По предание от деди и прадеди и от ред исторически факти се знае, че иконопиството и резбарството е дошло от Солун-Атон (Света Гора), а не както някои твърдят от запад. Това ясно се подчертава от строго подържания източно-православен стил на всички икони в нашите храмове, рисувани от майсторите-иконописци от Галичко-дебърската школа. Тази школа се е развила и ширила по целия Балкански полуостров, благодарение на нейната особена организация и строга дисциплина".

 Той подписва Протеста на македонските българи против мнението на Скандинавско-холандския комитет от 27 декември 1917 г., организирал социалистическата конференция в Стокхолм по балканските въпроси. Под този протест стоят имената на видни представители на македонските българи—учители, свещеници, иконописци, много революционери или техни роднини. В него се описват борбите за утвърждаване на българщината в Македония „от старо и ново време", изброяват се различните документи, които признават, че тя и нейното население са български. Ето какво е написано до подписа на Апостол Фръчковски под споменатия протест: „иконописеца; потомък на известната художническа фамилия Фъртовци, която в продължение на повече от 200 години е изпълняла българските черкви в Македония, Мизия и Тракия с черковна живопис, резбария и скулптура". (Македония. Сборник от документи и материали, С., 1978, с. 606.) Към края на живота си диктува на сина си Христо Фръчковски документ, в който обширно засяга творческата дейност на различни представители на Фръчковския род и където е споменато отиването му в Македония в годините на въстанието, без да са дадени подробности. Написването на спомените и оставянето им в НБКМ представлява израз на желанието на Апостол Фръчковски да се запази паметта за делото на населението, вдигнало се против потисника през 1903 година.

 Когато е обявена мобилизацията на 17 октомври 1912 г. като председател на Дебърско-Галичко-реканското братство той само за два часа свиква на Софийския колодрум 1200 доброволци „дебрани”, които са личният състав на Първа дебърска дружина на Македоноодринското опълчение. Заради това, че първа от общо дванадесетте дружини се е отзовала на указа за мобилизация, тя заслужава бойния поздрав: „Здравейте Първа Дебърска дружина!” Апостол Фръчковски е командир на нейната втора рота. През Първата световна война той е първият околийски началник на гр. Галичник след като българските войски през 1915 г. освобождават тази част от Македония. Неговият разказ за дейността му през 1915-1917 г. е записан от дългогодишния училищен екзархийски наместник в този край Георги Трайчев и публикуван в книгата му „Книга за мияците” (С., 1941 г., Македонска библиотека, №12). За това време неговата племенница Санда Гиновска си спомня: „Чичо Апостол е бил кмет на Галичник. Той е бил големец и много ги е закрилял.”

 През 1923 година е избран за съветник в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО с неутралните братства. До смъртта си през 1947 г. той работи за отстояване на българския характер, за българщината в Македония.

  Братът на снаха му, покойният проф.д.х.н. Димчо Димитров и ректор на ХТИ, споделя за Апостол Фръчковски: „Той беше човек, който много тежеше, в преносния смисъл на думата. Той възбуждаше уважение и възхищение към себе си.” Според друго свидетелство, останало от неговия племенник, изтъкнатия иконописец и художник Илия Пефев, представител на Фръчковския род, „той е ходил с европейски дрехи, ала франга”.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017