Проф. Светлозар Елдъров за книгата си "Четническата акция на Македонския комитет от 1895 г."

  Преди броени дни излезе от печат новата книга на професор Светлозар Елдъров Четническата акция на Македонския комитет 1895“. Тя е издадена като книга втора от поредицата на Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“, чийто членове  участват активно в дейността  на Македонския научен институт (МНИ). Възможността трудът да стане достояние на читателите се дължи на програмата „Помощ за книгата“  към Министерството на културата. По повод новоизлезлия труд МНИ се обърна за кратко интервю към автора.

Проф. Светлозар Елдъров
Снимка: Личен архив

Визитка: Професор д.ист.н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН е роден в Пловдив през 1956 г. в семейство на учителка и офицер с родови корени в македоно-одринското революционно движение и църковно-училищното дело на Българската уния. Завършва Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1980 г. Научната си кариера започва в Института за военна история при ГЩ на БНА. През 1990-1992 г. специализира църковно-исторически науки в Рим. Член на Македонския научен институт, Тракийския научен институт и Военноисторическата комисия. Участва в редколегиите на сп. „Македонски преглед“, „Военноисторически сборник“, „Балкани“ и „Един завет“. Ръководи научни проекти с учени от Хърватската академия на науките и изкуствата, Македонската академия на науките и изкуствата и Руската академия на науките. Автор на монографии, студии, статии и научнопопулярни публикации по историята на България и Балканите през ХІХ-ХХ век, националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи, българската военна история, българо-хърватските културни и политически взаимоотношения и др.

МНИ: Честита нова книга, професор Елдъров! Какво предизвика интереса Ви към тази тема и актуална ли е тя за съвременния читател?

Професор Св. Елдъров: През отминаващата вече 2015 г. се изпълниха три кръгли годишнини, които МНИ своевременно отбеляза с тържествено събрание – 120 години от учредяването на Македонския комитет, предходник на  Върховния македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (28 март 1895 г.), 120 години от Четническата акция в Македония (лятото на 1895 г.) и 120 години от смъртта на Трайко Китанчев, първият председател на комитета и главен организатор на акцията (1 август 1895 г.). Трите събития са неделими едно от друго и заедно със създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) през 1893 г. поставят началото на нов етап от борбите за национално освобождение и обединение. А тъкмо това е темата, с която преди 35 години започнах моята научна кариера и която и до днес съставлява значима част от научните ми интереси. Уверен съм, че и за българските читатели, на които е близка до сърцето и душата историята на българското националноосвободително движение в Македония и Одринска Тракия, ще бъде интересно да научат повече за организацията и осъществяването на Четническата акция през 1895 г., за политически и военните й цели, за участниците в нея. Всъщност идеята за публикуването на такава книга се зароди у мен още през 1995 г., когато трябваше да бъде отбелязана 100-годишнината на Четническата акция, но по различни обективни причини тогава това не стана. Не на последно място за появата на книгата сега изигра роля и едно своеобразно предизвикателство. Знаех, че в Република Македония се подготвя за печат монография за Трайко Китанчев. Не можех да допусна в Скопие да се появи книга за него, а ние да не го почетем както подобава.

МНИ: Българската историография дълго време имаше отрицателно отношение към Четническата акция, интерпретираше я като някаква политическа манипулация на княз Фердинанд и правителството на д-р Константин Стоилов, а Трайко Китанчев минаваше за нейна жертва. Какво казва по този въпрос вашият научен анализ?

Професор Св. Елдъров: Действително, това отношение към Четническата акция, както изобщо негативната оценка за мястото и ролята на Върховния македоно-одрински комитет, битува твърде дълго в нашата историография. През 80-те години и особено в последния четвърт век, на основата на новоиздирени архивни документи и други свидетелства тази остаряла и политически индоктринирана теза беше напълно опровергана. Конкретно за Четническата акция трябва да се знае, че тя е организирана от Македонския комитет с подкрепата и участието на офицери от българската армия, в координация с правителството на д-р Константин Стоилов и лично ръководена от Трайко Китанчев, По никакъв начин не може да се твърди, че той е бил подведен и манипулиран. От цитираните в монографията свидетелства и документи става ясно, че Четническата акция е общо дело на комитета и правителството, подготвено и осъществено в най-тясна сътрудничество и координация помежду им. От всички македонски дейци именно председателят на Македонския комитет най-често посещава министър-председателя. Ако Китанчев е разочарован от Стоилов и правителството, то е само защото не подкрепят Четническата акция толкова силно и продължително, колкото той би желал. При това положение няма как да се твърди, че Четническата акция е манипулация и нечестна игра с македонското дело, а председателят на Македонския комитет е нейна невинна жертва. Четническата акция и Трайко Китанчев са неделими като двете страни на една монета. Те са рожба на своята епоха, такава каквато е, и в равна степен споделят нейните родилни петна, независимо дали на нас ни харесва или не.

МНИ: Четническата акция не извоюва автономията на Македония. Това означава ли, че тя беше изцяло неуспешна и като такава може би излишна или ненавременна?

Професор Св. Елдъров: Никой от вдъхновителите, организаторите и изпълнителите на Четническата акция не си е правил илюзията, че с едно нахлуване на три-четири въоръжени отряда и няколко по-малки чети Македонския въпрос ще се реши и политическата автономия ще бъде извоювана. Моментът за нейното осъществяване е избран на основата на обективен и точен анализ. Кланетата на арменците в анадолските вилаети на Османската империя, започнали в края на 1894 г., в които за две години падат между 50 000 и 300 000 жертви, предизвикват гняв и възмущение в Европа и поставят въпроса за реформи в духа на Берлинския договор. Българските политически лидери и македонските дейци правилно преценяват, че щом Арменския въпрос излиза на политическата сцена, шансове получава и Македонския въпрос, чието решаване е главна стратегическа цел на българската национална политика в онази епоха. През 1896 г. Върховният комитет изработва проект за реформи в Македония и Одринска Тракия на базата на чл. 23 на Берлинския договор, който е възприет от българското правителство и се превръща в програмна цел и на Вътрешната организация. В този смисъл Четническата акция е само първата крака по един дълъг и мъчителен път на дипломатически усилия и въоръжена борба, който ни е добре известен от историята.

МНИ: Кое е важното, което трябва да се знае и помни за Четническата акция?

Професор Св. Елдъров: Четническата акция бележи своя връх с превземането на Мелник на 12 юли 1895 г. от отряда на подпоручик Борис Сарафов. Тогава изгрява и неговата звезда като бъдещ лидер на македоно-одринското движение. Заедно с него на революционното поприще излиза едно поколение, което в следващите години ще твори историята на освободителната борба. В подготовката и осъществяването на Четническата акция се ражда и консолидира Македонската (от 1900 г. – Македоно-Одринската организация), която ще бъде другата – редом с ВМОРО – най-здрава опора на освободителната борба. Пак в нея се крият корените на тайните офицерски братства, официално учредени през 1897 г., които ще бъдат скрития двигател на революционното движение. По-важно от всичко обаче е, че Четническата акция извежда македонското движение в България на качествено ново равнище, на което освободителната борба за извоюване на политическата автономия вече няма алтернатива. Въодушевлението, всеотдайността и жертвоготовността, с които през 1895 г. стотици доброволци тръгват да освобождават Македония, ще вливат и през следващите години неизчерпаема енергия и несъкрушима воля в борбата за свобода и човешки правдини.