Българо-албанската етническа граница

четвъртък, 3 декември 2015 г.

сп. Македонски преглед, год. I, 1925, № 4.
Проф. Йордан Иванов, Българо-албанската 
етнична граница ..., 36—48

  Когато през VII век бе завършено в главната си част славянското преселение и настаняване на Балканския полуостров, българските славянски племена бяха проникнали здраво в Албания до Адриатическото море. 

 Там те образуваха български колонии, които на места, особено в Средна и Южна Албания, бяха дали чисто български характер на страната; оцелелите от многобройните нашествия и обири на северни народни албански селища бяха останали като острови сред българо-славянското море, което заля току-речи целия полуостров. Повечето от градовете и селата, планините и реките, проходите на Албания получиха български имена и форми, запазени и до ден-днешен. 

 Ето например български имена на планини в Албания: Голо бърдо, Островица, Буковик, Томорица, Гора, Мокра, Черменик, Черник, Булчица, Баба, Кораб, Пресека, Кошница, Думбра, Галовица, Смолика и др.; имена на реки: Сушица, Лешница, Дунавец, Белица, Раица, Острена, Завалина, Вида-Звезда и др.; имена на селища: Белград (Берат), Божиград, Звезда, Горица (Горджа, Корча), Големи, Лясковик, Градец, Косовец, Селце, Водица, Деброво, Крушово, Капиново, Слатина, Шумица, Търново, Висока, Радомир, Братомир, Червени, Белина, Душкица и др. 

  A че славянските племена, заселени в Албания. особено в средната ѝ и южна част, припадали към югоизточния, т. е. български дял на южните славяни, това се вижда ясно и от топонимията, която издава български езикови особености, a не сръбски...

Целият материал четете по-долу:

 

Любезно предоставено от "Книги за Македония"

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017