Основателят на "македонския език": Книгите нека вървят по дяволите!

петък, 8 януари 2016 г.

На снимката: Блаже Конески
Източник: www.svp.org.mk
сп. Македонски преглед, год. , 2005, № 2. Ангел Джонев, Две пис­ма на Бла­гой Ко­нев (Бла­же Ко­нес­ки) ..., 71—76.

   Името на Блаже Конески е широко известно на българската научна общественост преди всичко като съчинител на „македонския литературен език“. Антибългарската му роля е популярна не само по време на трите езикови комисии (1944-1945 г.), натоварени от Белград с изработване на азбука, но и с последващата дейност на политическия езиковед в СР Македония. 

 За фаталната му роля в днешна Р Македония говори фактът, че Катедрата по македонски език носи неговото име. В основни черти е известна неговата биография. Той е роден в село Небрегово, Прилепско през 1921 г. Семейството му е прочуто с сърбоманската си ориентация, от която най-заслужил е главатарят Глигор Ляме-Соколович. 

 Именно той е сред първите водачи на сръбската въоръжена пропаганда в Западна Македония. Тези родоотстъпнически позиции облагодетелстват Бл. Конески да завърши гимназия в Крагуевац и да запише университет в Белград. След един семестър медицина той записва сърбохърватистика в Белградския университет. Свързва се с Душан Костич, Бранко Чопич, Михайло Лалич и Миодраг Попович, които пишат за списанията „Студент“ и „Млада култура“. 

 Заедно с тях Бл. Конески се надява да се превърне в една от надеждите на сръбската литература (по-късно останалите наистина стават писатели). Битуването му в тази среда е сред предпоставките той да пише произведенията си на сръбски език. Пребиваването му в Белград е прекъснато от кратката война между Германия и Югославия и от възвръщането на по-голямата част от Вардарска Македония на България. С група студенти Конески се прехвърля в Софийския университет и продължава следването си по специалността славянска филология (1). 

 Чак след 9 септември 1944 г. Бл. Конески се присъединява към съпротивата...

Цялата статия четете по-долу:

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017