Солунският атентат и заточеницитe във Фезан
По спомени на Павел П. Шатев
Съобщава Любомир Милетич (Издава „Македонският Научен Институт”, София - печатница П. Глушков - 1927)
Материяли за историята на македонското освободително движение,
книга VI
Солунският атентат, извършен на 16, 17 и 18 април 1903 г., е най-потресаващото събитие в историята на македонската освободителна борба до Илинденското въстание. Той е най-кървавият предвестник на подирното, страшен символ на накипяло до безумие народно негодувание, на отчаяно решение да се потърси на всяка цена изход из непоносимото тъмно робство към светлата свобода.
Солунският атентат, наистина, е дело на своеглави младежи, замислили да извършат мимо Вътрешната революционна организация, па дори и против нейната воля един голям подвиг, с който да принудят европейските Велики сили да се погрижат за подобрение на участта на Македония, за което в силата на чл. 23. на Берлинския договор имаха и морално задължение; при все това той не е частно дело, а е частична, извънредно бележита проява на общия революционен дух, който през онова време бе обзел целия български народ под Турско.
Силата на една общонародна идея, каквато бе и освободителната македонска идея, нерядко в историятa избухва в подобни, отчаяни отделни действия, като стихийно предзнаменование на готвеща се буря, на катастрофални събития в голям размер. А 1903 година до Илинден означава върха на най-силно душевно вълнение, каквото може да изпитва един цял народ под внушението на една велика идея, която го зове на самопожертвование...
Солунският атентат, наистина, е дело на своеглави младежи, замислили да извършат мимо Вътрешната революционна организация, па дори и против нейната воля един голям подвиг, с който да принудят европейските Велики сили да се погрижат за подобрение на участта на Македония, за което в силата на чл. 23. на Берлинския договор имаха и морално задължение; при все това той не е частно дело, а е частична, извънредно бележита проява на общия революционен дух, който през онова време бе обзел целия български народ под Турско.
Силата на една общонародна идея, каквато бе и освободителната македонска идея, нерядко в историятa избухва в подобни, отчаяни отделни действия, като стихийно предзнаменование на готвеща се буря, на катастрофални събития в голям размер. А 1903 година до Илинден означава върха на най-силно душевно вълнение, каквото може да изпитва един цял народ под внушението на една велика идея, която го зове на самопожертвование...
Цялата книга по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар