Иван Цанов - Психология на македонизма

вторник, 26 януари 2016 г.

 сп. Македонски преглед, год. XXXVI, 2013, № 2. Цанов, Иван. Психология на македонизма..., 91-102.


   За македонизма е писано доста. При внимателно вглеждане в изворите и след прочита на многобройните източници установяваме един безспорен факт – македонизмът е изследван преди всичко от историческата наука и историците. Налице са значими произведения, събран и анализиран е огромен фактологичен материал, извършени са дори теренни проучвания. Българската историография е изпълнила своя дълг. 

 Срещат се и задълбочени политико-историографски и великолепни лингвистични изследвания. В изучаването на македонизма обаче остават неизследвани и непокрити обширни бели полета и дори цели сектори на познанието. Липсват например икономическите, твърде оскъдни са социологическите, политологическите и юридическите анализи. Вероятно тук празнините не могат да бъдат запълнени бързо, лесно и всеобхватно. Напълно неприемлива обаче е липсата на изследвания за психологията на македонизма. 

  Това е наистина парадоксално и дори трудно обяснимо. Не бива нито за миг да забравяме, че македонизмът е преди всичко психология (но не само) – менталност, начин на мислене и съответно психологическо поведение. В тази кратка статия ще направим опит да запълним донякъде един голям недостиг на специфичен вид знание, като се занимаем именно и основно с македонистката психология. Доколкото засягаме друга тематика, това ще бъде в пряка или косвена връзка с основния ни предмет на изследване – психологията на македонизма. Всъщност не е възможно да се пише само и единствено за „чистата“ психология на македонизма. 

 При анализа на македонистката психология изследователят неизбежно се натъква на исторически, политически, икономически, идеологически, верски, езикови и др. аспекти, допирни точки и успоредици. Македонистката психология не е „чист“ психологичен феномен, както впрочем и всяка друга групова психология. Същност на македонистката психология Преди да кажем най-важното за психологията на македонизма, да споменем накратко за самата психология. Психологията (от гръцки ез. рsyche – т.е. душа, и logos – т.е. учение, наука) е наука за развитието и функционирането на човешката психика; учение за душата и душевното. Съвременната психология извървя дълъг път в своето научно развитие и съществено се отличава от класическата (старата) психология на Вилхелм Вунд (1832-1920) – бащата на експерименталната психология. 

 Днес тази фундаментална наука за човека е разклонена в множество направления (вече над 90) – 1 Wundt, W. An Introduction to Psychology. New York, 1973. 2. Д-р Иван Цанов като едни от най-значимите са общата психология, социалната психология, психологията на личността, възрастовата психология, трудовата психология, медицинската психология и т.н. 

 Голям проблем е, че всъщност в наши дни не съществува единна психология – има различни психологични школи и направления, които се различават съществено в анализа и тълкуването на психичните факти, явления и процеси – аналитична психология, хуманистична психология, когнитивна психология и др. Все пак психологията запазва относително непроменено основното си същностно ядро – тя продължава да е наука за човешката психика и човешкото мислене. 

 Всичко това ни води до логичния извод – психологията на македонизма би могла да се интерпретира психологически по различни начини, но в крайна сметка тя има и общи, неизменяеми черти. Македонистката психология е сложен феномен за изучаване. Тя трябва да се изследва в три основни, но различни измерения – същностно (що е то), историко- футурологично (минало, настояще, бъдеще) и практическо (как да ѝ се противодейства). Това е цел, която може да бъде реализирана само от научни екипи, българските институции и целокупната българска нация и то в рамките на продължителен период от време. Нашата задача в случая е много по-скромна – само да маркираме най-важните, според нас, проблемни полета. 

 Когато говорим за македонистката психология ние имаме предвид най-вече явлението, а не толкова отделните ѝ носители (субектите на македонизма). Македонистката психология съдържа в себе си както рационални, така и ирационални компоненти. Някои от ирационалните компоненти отчетливо се наблюдават, други обаче с голяма трудност могат да бъдат дори описани. Става дума за македонисткото колективно несъзнавано. От времето на К. Г. Юнг обаче няма очевиден напредък в изследването на тази важна компонента на колективната психика. 

 Македонистката психология има черти на система, ето защо ние я разглеждаме именно като такава. Македонистката психология е система, защото е цялостно образувание, което представлява единство от закономерно разположени части (елементи), намиращи се помежду си във взаимна свързаност. Щом е система, македонистката психология е най-добре да бъде изследвана с помощта на системния подход3. В случая основната процедура е построяване на обобщен теоретичен модел, който отразява взаимовръзките на реалния обект на изследване. Това именно и ще направим. 

  Според нас македонистката психология има следните най-характерни психологически части (елементи), действащи в неразривно единство: 1) Разграниченост; 2) Раздвоеност; 3) Изразителност (експресивност); 4) Настъпателност; 5) Субективистичност. Нека разгледаме тези най-характерни черти една по една по-подробно...

Целият материал четете по-долу:

 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017