 |
| Симеон Радев (Ресен, 1879 - София, 1967) |
В преломни моменти от своето развитие един народ винаги търси упование в близкото минало. Затова и сега, когато преживяваме решителен поврат и поемаме по нов път, ние трябва да се опрем, да се поучим и да получим вдъхновение от най-светлите дела и най-забележителните личности в българската нова история. Защото България е имала държавни, политически и културни дейци с непреходно значение. Между тях е и Симеон Радев, доскоро известен на ограничени среди от обществеността и почти неизвестен на младото поколение.
Симеон Трайчев Радев е роден на 7/19 януари 1879 г. в гр. Ресен в будно и родолюбиво семейство. Природно надарен и любознателен, той получава високо образование - учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а през 1893 г. постъпва в лицея “Галата сарай” в Цариград със стипендия от Българската екзархия.
По-късно вълнуващо ще опише родния си край, детските и ученическите си години в книгата “Ранни спомени”. В “Галата сарай” С. Радев научава френски език, запознава се с френската литература и прави своя авторски прощъпулник - пише импресии, разкази, статии, превежда от френски, сътрудничи на екзархийския орган вестник “Новини”.
Макар и твърде млад, той се включва в македоно-одринското освободително движение, следи положението в свободното отечество, запознава се с големи българи, останали в историята - Екзарх Йосиф I, към когото до края на живота си питае искрено уважение, Гьорче Петров, Даме Груев и др...
Цялата статия четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар