"...Бързото настъпление на германските войски в Македония създава възможности за
отхвърляне на ненавистния сръбски и гръцки режим в областта. Липсата обаче на
българска войска и официални български власти довежда до създаване на известен
политически вакуум, в който именно възникват българските акционни комитети.
Идеята за създаване на подобни комитети не възниква изведнъж. Тя се заражда в
разговори между някои представители на бившата ВМРО (обединена). Това са
обвеяният с историческа и бойна слава Павел Шатев, Алексо Мартулков, Христо
Ампов, Стефан Стефанов и Васил Хаджикимов.
Избухването на Втората световна
война на 1 септември 1939 г. възбужда духовете и кара цялото българско общество, на
първо място прогонените от поробените краища бежанци, да се замислят за поактивно
търсене на пътищата, по които би могло да се постигне освобождението на Македония. Времето е динамично и всеки изминал ден носи по нещо ново. На 1 март става ясно, че
и
този път официална България ще се стреми да решава националния си въпрос с
помощта на Германия. На 27 март в резултат от преврата на генерал Симович,
Югославия излиза от Тристранния пакт. Посочените по-горе членове на бившата
ВМРО (обединена) започват все по-често да се срещат и да обменят мисли за бъдещето
на поробените земи.
Сборното им място е кафене „Цар Освободител" и сладкарница
„Охрид". Главната тема, около която се водят разговорите, е какво да се направи за
българската кауза в Македония. Според тях михайловистите биха се стремили към
независима Македония, а протогеровистите — към Македония в рамките на
Югославия. Последното би довело до излишни усложнения, ако не и до
братоубийствени борби... "
Целият материал четете по-долу:
Любезно предоставено от "Книги за Македония"
0 коментара:
Публикуване на коментар