108 години от смъртта на Ильо Марков

неделя, 17 април 2016 г.

 „Горският цар от Малешевско и Пиянечко“

   На 17 април 2016 г. се навършват 108 години от смъртта (17 април 1898 г.) на изтъкнатия български войвода Ильо Марков. Роденият в с. Берово, Малешевско (28 май 1905 г.) героичен и легендарен представител на българското националноосвободително движение е известен с много имена – Кара Илия („Черния Илия“, също и „Страшния Илия“), Капетан Кара Илия, Кара Иля войвода, Ильо Малешевеца, Ильо Беровчанина,  

Ильо Марков започва десетилетната си патриотична дейност след близо 20 годишна служба като пандурин в Рилската света обител. Стремежът за свободата насочва войводата към участие в освобождението на съседните балкански народи – на гърци (въстанието от 1828 г.) и на сърби („Белградската буна“ от 1862 г., Сръбско-турската война от 1876 г.).

 Включва се в редица национално-значими събития от българското освободително движение. Сражава се в легията на Раковски (1861–1862 г.), в Руско-турската война (1877–1878 г.), сред първите дейци е в Кресненско-Разложкото въстание (1878–1879 г.).  

 Независимо от напредналата възраст, ангажираността на Ильо Марков към националните проблемите на българската нация го отвеждат и в драматичните събития на Сръбско-българската война (1885 г.). Самото присъствие на легендата на бойното поле, в защита на българската национална кауза и обединение, стимулира моралния и физически потенциал на младите български офицери и обикновени войници, които са с недостатъчен военен опит.  Заради участието във войната, изключително популярният български войвода, ползващ се с уважението дори на самия сръбски княз Михаил Обренович, е лишен от предоставената му (през 1862 г.) от сръбската държава „доживотна пенсия“ в размер на 150 динара месечно. 

 Нов етап от неговите патриотични изяви е участието му в македоно-одринското движение (1895 г.), което се осъществява главно под морално-стимулиращи форми, поради възрастта му. 

Прочутият българин е възпят приживе в народното творчество, посредством песни, легенди, опоетизиран е в художествената литература и театрални постановки. По-късно Ильо се превръща в желан обект за художествено пресъздаване от популярни български художници. 

 Признание за заслуги в освободителните борби на българската нация, и на други балкански народи, са получените награди и военни отличия – званието „капитан“ и орден „За храброст“ от Сърбия (1862 г.); руски орден „За храброст“ (1878 г.);  български орден „За храброст“ ІІІ ст. (1885 г.).

 Ильо Марков умира в Кюстендил през 1898 г. на 93 годишна възраст. До „последния му дом” е изпратен с почести от целият град, както и от негови многобройни привърженици и почитатели от страната.

Пушката на Ильо Марков

   Бюст-паметник на Ильо Марков е поставен през 1934 г. в Кюстендил. Къщата му в града е реставрирана и превърната в  музей. През 1878 г. паметник на легендарния войвода е открит и в Благоевград. Пушката на Ильо Марков, както и ценни материали за живота и делото му, някои от които обнародваме тук, се съхраняват в РИМ–Благоевград. 

Паметник на Ильо Марков в Кюстендил

Елена Чалгънова 
 Регионален исторически музей – Благоевград


0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017