"... Град Гевгелия е разположен на западния бряг на р. Вардар в едно равнище. Южно от града се намират Смолските и Маядашките височини, през които Вардар е на правил пролом, наречен Ченгене-дервент. Западно от града на около 15 клм. се издига Кожух планина, която спуща ребра, допиращи се до Вардара. Между тия ребра са построени селата в малки котловини, образувани от реките, спущащи се от планината. Източно от Вардара се издигат планински хребети, които на север се съединяват с Беласица планина, a на юг със Смолските височини.
Около Вардар в тоя планински край има две котловини: Удово-Валандовската и Гевгелия-Стояковската.
Нашата пета дивизия имаше участък-фронт: р. Вардар южно от Гевгелия до Кожух планина, a тил западно от Вардара до Удово.
Тоя край се е съобщавал с Мъгленската долина през село Конско; със Солун — през Мачуково-Смол; с Тиквешко и Мориовско — през Петрово и Клисура.
Всички тия пътища са били възможни за преминаване само с коне. Главният коларски път за съобщение на Солун с централна Македония е минавал през Дойран, Валандово, Струмица, Щип, a не по р. Вардар, както би трябвало да бъде. В древно време е имало по р. Вардар път, на който калдъръмът се забелязва източно от Вардар и който особено е запазен при Ченгене-хисар.
Близо до развалините на тоя град, чиито стени и днес личат, има останки от мост на р. Вардар. Такива останки от мост има и при село Градец, северно от Удово. По целия тоя край личат развалини на много крепости, — предмостова защита на гр. Солун.
По народност заселищата се разпределят така: чисто български села са били: Моин, Смоквица, Милетково, Миравци, Давидово, Габровци, Петрово, Градец, Балинци, Брайково, Мравинци, Фурка, Гърчище, Гявато, Богородица, Стояково, Богданци, Палюрци, Сехово..."
Целият материал четете по-долу:
Любезно предоставено от "Книги за Македония"
0 коментара:
Публикуване на коментар