 |
| Фотопортрет на Никодим Кондаков, 90-те години на ХIХ в. |
Велик учен, рядък човек и горещ славянин, Н. П. Кондаков със свойствената на мъдреците скромност безшумно преживя две години в нашата академическа среда и си отиде незабелязано, тъкмо в разгара на университетската криза в края на март 1922 год., за да продължи в родствената Прага своята тиха, но плодотворна научна дейност.
Колкото и да бе кратковременно пребиванието на Никодима Павловича у нас, то все остави дълбоки следи в нашата наука, а тъй също у всички, които неговият просветен ум и светла душа в близко, лично общение благодатно озариха.
Никодим Павлович е вече в преклонна възраст; сега на 1-ви ноември чествуват в Прага осемдесетгодишнината от рождения му ден, та по тоя случай наш приятен дълг е, макар и тъй скромно, да отдадем почит на юбиляра, своя почетен член, заради големите услуги, които той е принесъл на славянската наука, а в частност на българската, като е спомогнал да се разяснят много важни историко-етнографски и археоложки проблеми, които отблизо засягат България и българското племе изобщо...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар