Паисий Хилендарски - теоретик на модерната българска политика

петък, 3 юни 2016 г.

Паисий Хилендарски, портрет от художника Кою Денчев
сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Митев, Трендафил. Паисий Хилендарски – пръв теоретик на модерната българска политика..., 105 - 110.    

  В трайно установената интелектуална матрица, по която традиционно се изследва делото на първия идеолог на Българското възраждане – Паисий Хилендарски, засега не е оценен достатъчно дълбоко неговият принос като теоретик на модерната визия за същността на политиката и нейната роля във възходящото развитие на народите и държавите. 

 Затова остават неразбрани и част от причините за колосалното въздействие, което „История славяноболгарская“ оказва върху духовното обновяване на българите при прехода им от Средновековието към Новото време. Целта на настоящото кратко съобщение е да се хвърли известна светлина и върху приноса на Паисий за правилното осъзнаване и възможността да се използва политиката като инструмент за разрешаване на фундаменталните проблеми, стоящи пред българската нация от средата на ХVІІІ в. 

 Още в предисловието на книгата си Паисий Хилендарски формулира първото между българите светско разбиране за същността и ролята на политиката като явление изобщо. За онагледяване на тезата в анализа си той използва опита на гръцката нация. По мнение на българите – негови съвременници от втората половина на ХVІІІ в., гърците са отишли по-напред в своето развитие от тях, понеже, отбелязва Паисий, „са по-политични“. Подтекстът в случая е очевиден – гърците са по- напреднали, защото умеят „да правят политика“ в свой интерес. Политиката им е главното средство, чрез което те са тласнали напред своето развитие, след като са запазили Патриаршията и са започнали усвояването на модерните науки. Следователно с настъпващите нови времена за разлагащата се вече Османска империя, очевидно от политиката и на българите също ще зависи успехът или неуспехът им. Такова е първото Паисиево внушение...

Целият материал четете по-долу:

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017