Уважаеми дами и господа,
За мен е чест пред тази аудитория да споделя скромната информация, която
може да притежава един български евродепутат. Поставям акцент върху евродепутат,
защото в българския парламент, където работих осем години, тази тема е обект на слаб
интерес. На толкова слаб, че дори в момента в този негов мандат, когато кръгът около
проф. Григор Велев връчи на патриотичните народни представители вариант на
национална доктрина тя, след обсъждания и прочие, бе минимизирана до вариант
декларация. Когато едни националистически среди продуцират доктрини, програми,
платформи, пишат книги, изследвания, монографии, а други националистически
представители не осигуряват този прословут континюитет, за когото вече няколко пъти
се спомена от преждеговорящите, за какво изобщо да говорим!? Тогава стигаме до
примера от предишния доклад и историята с двете села от Беломорието, когато едните
крещят на другите „туркос“, а другите на тях – „вулгарос“.
Признавам пред вас, че създавам умишлено мрачен фон, върху който все пак
беше направено значително през периода 2010/2014 г. За първи път тогава
македонският въпрос беше интернационализиран. Влезе в докладите за Македония,
мина през всички европейски парламентарни групи, предизвика интерес у хора, които
никога не бяха чували за него, спечели на България съюзници в средите главно на
словенците, хърватите и румънците. Ако отворите докладите за напредъка на
Македония, ще се натъкнете на около 15 текста, отразяващи добре известни вам теми:
общото честване на общите исторически дати, прекратяване на дискриминационните
практики в училище, например наличието на цели пасажи в учебниците със
съвременно провокативно спрямо България съдържание, продължаващият вече
десетилетие отказ от провеждане на преброяване на населението в Р Македония.
Албанците се страхували да не излязат по-малко, македонците се страхували да не
излязат и те по-малко, всички се страхуват да не излязат хиляда българи и т.н. Най-
големият пробив се намира в първия текст, 148 параграф в доклада за Македония от
2013 г.
В него се казва, че са неприемливи актовете на дискриминация върху етническа
основа, при което изрично се споменават гражданите на Р Македония от български
произход. За първи път в подобен текст българите в Македония са назовани по този
начин, а именно като българи. Защото, когато се говори, да речем за унгарците в
Трансилвания, за торбешите, за моравяните и жупанците, обикновено те не се
назовават така, а се казва „някои общности“, „етнически групи“ и др. подобни.
За жалост картината в момента е променена. В либералната група в Брюксел
няма други представители от България, освен четиримата от ДПС, които по обясними
причини имат пълно мълчание по тези въпроси. Четиримата депутати от
социалистическата група, по необясними причини, досега са пасивни. Двамата
консерватори Бареков и Джамбазки вършат своята работа, но те са 2 от 17. Как да се
активизират и синхронизират действията на 17 депутати в Европейския парламент и
240 в българския? Някой би казал що за въпрос. Според мен той е фундаментален.
От
него следват другите, на които нямаме отговори. Например, при непрекъснатата
антибългарска фиксация, царяща в Македония, и обхванала всички сфери от живота,
включително културата, литературата и изкуството, България как противодейства?
Спорадично, както досега, частично, както си знаем, защото нямаме пари и
възможности казват. Като че ли Македония е по-голяма, по-богата, с повече приятели в
чужбина. След отвратителното плагиатство на „Железният светилник“, вчера чета как
в решителна фаза навлиза подготовката по снимането на филма за цар Самуил. Един
цар Самуил, който още в първите кадри ще заяви: „Вече го разбихме бугарското
царство, иде ред на гръчкото.“ Но ние, освен филма за кан Аспарух на Стойко Пеев,
друго нямаме за последните 30 години. Аз съм се амбицирал да предизвикам процес,
който да доведе до заснемане на филм, посветен на „македонската кървава Коледа“ –
началото и същината на дебългаризацията, в гарнитура с демагогията и
фалшификацията.
Трето, поправките в доклада за Македония не се инструментализират нито от
българското Министерство на външните работи, нито от която и да било друга
институция, включително разузнаването, а всички те имат основание да питат: Вярно
ли е, че се преследват българи, уволняват, гонят, заплашват…, че се пишат безумия в
учебниците, особено в начален курс.
Ако е вярно: „Моля, Вашето правителство да се
намеси.“ Няма такива опити, които биха развързали ръцете на българското
правителство, било то минало, настоящо или бъдещо. Сега е времето за реакция,
защото всичко ще свърши в момента, в който Македония ще започне да преговаря
глава по глава за членството си в Европейския съюз. Тогава делегации ще търсят
македонци не само в Гоце Делчев и Мусомище, а ще се „боднат“ и тук, в София, ще
имат офис отсреща на „Раковска”, където е кабинетът на г-н Огнян Златев и
Европейската комисия и всеки божи ден ще говорят за преследване на „македонци“ в
България, всеки божи месец някоя работна група ще шари долу из Дебрен, Сандански
и Мелник, за да търси тези потиснати и онеправдани хора. Ще има още книги и филми
с деструктивно и провокативно спрямо България съдържание. Ето тогава ще изтече
периодът на илюзиите, които ни държат в плен от 1944 г. до днес. С това не казвам, че
всичко е загубено. Нужни са три неща – раздвижване, синхрон и единение.
Няма
логика хората, които разбират и се занимават с въпроса да са разединени, едни да
търсят научна изява, други обществено-политическа, трети календарно-
популяризаторска. Необходимо ли е да има кръг около проф. Григор Велев, кръг около
акад. Воденичаров, кръг около г-н Каракачанов, около този министър, около онзи
министър. Това са знаците на българското безсилие и суматоха по македонския въпрос.
Накрая, искам да кажа, че близката перспектива ще бъде силно повлияна от
банализирани вече геополитически фактори, нови и стари играчи, които в момента се
намират в изключителен подем. Трябва да си припомним някои от постулатите от
концепцията за „големия“ Близък изток, да помислим, че докато гадаем дали ще има
три албански държави или просто общоалбанско културно-етническо пространство,
може би ще възникне кюрдска държава, само по себе си водещо до нова ситуация в и
около Турция. Тя ще има своето основание да каже: „На нас какво ни предлагате, за да
не бъдем враждебни към новата държава?“, досещаме се какво би могло да се
предложи на Турция. Още повече, че Анкара е затворена на север през Кавказ и през
Каспийско море към Туркменистан, втори път затворена в Близкия изток.
Накъде би
могла да се самоотвори Турция?! Тук българите от Македония ще потвърдят, че върви
и турцизация в областта, че стават странни неща с торбешите, моряваните и жупанцте,
че върви бошнацизация на част от мюсюлманското население, че се засилват
сепаратистките тенденции сред санджаклиите, начело с Дукович. Тези геополитически
фактори имах предвид, когато казах че и те ще ни принудят да се размърдаме и да
направим нещо. Първо, да защитим българския национален интерес и второ, ако
можем да го направим привлекателен и доминиращ отвъд границите на България.
Благодаря ви!
0 коментара:
Публикуване на коментар