Христо Чернопеев - революционерът, който избра да умре за България, вместо да седи в парламента

петък, 15 юли 2016 г.

Христо Чернопеев
(1868-1915)
     В изпълнената с героизъм наша история за освобождение от петвековна турска тирания важно място заемат освободителните борби на българското население в Македония и Одринско. В тези борби израстват величави фигури на големи български патриоти и революционери, сред които достойно се нарежда името на Христо Чернопеев. Неговото име е образец за революционер и борец за освобождението на Македония от вековното османско иго. 

 Почти няма комитско сборище, комитска поляна или друга подобна местност в поробена Македония, които да не са свързани с името и делото на Христо Чернопеев. Христо Черньо Пеев е роден на 16 юли 1868 г. в село Дерманци, Ловешко. Завършва III прогимназиален клас в Плевен. Отбива редовната си военна служба в 17 плевенски полк и до 1899 година остава на служба като унтерофицер и фелдфебел в 15 Ломски полк в Белоградчик. 

 В същия полк служи и Борис Сарафов, който привлича Пеев към македоно-одринското освободително движение. През август 1899 година Пеев напуска военна служба и през септември пристига в Солун, където обучава в стрелба бъдещи четници на Вътрешната организация. След броени седмици самият той става четник в четата на Михаил Апостолов Попето, действаща в Гевгелийско и Ениджевардарско. Михаил Попето го прекръщава на Чернопеев. Тук продължава да обучава четниците на военно изкуство, а след известно време по решение на ЦК на ВМОРО съставя собствена чета, която се превръща в школа за военна, организационна и идейна подготовка на дейците на организацията. Хр. Чернопеев, Михаил Попето и Марко Лерински (и тримата от свободните предели на България) са първите войводи, агитатори, организатори и инструктори на чети в Македония. 

 Техните чети изиграват ролята на школи, от които излизат множество известни четници и войводи за районните чети от двете страни на Вардар. Четници и ученици на Хр. Чернопеев и Михаил Попето са Михаил Герджиков, Никола Дечев, Петър Юруков, Пешо Самарджиев, Антон Кьосето, Атанас Бабата, Кръстю Българията и други. През февруари 1901 г., като войвода на кукушката чета, Чернопеев дава голям отпор в сражение с многоброен турски аскер при с. Баялци, Кукушко, на открито заснежено поле. Сражението продължава 14 часа, но Христо, проявил отлични военни качества, успява да се измъкне от обръча на турската войска. Това е първият издържан във военно отношение отпор на ВМОРО срещу редовна турска войска. 

 След това сражение Така Чернопеев става известен като безстрашен войвода и отличен стратег на революционната борба в Македония. Г. Делчев високо цени неговите морални и боеви качества, и го изпраща по-късно с чета в Джумайско, където се запознава и става близък другар и саратник на Яне Сандански. В едно свое писмо до дейците на ВМОРО в Горна Джумая Г. Делчев пише: „Той, Христо, е доста опитен и вещ во работите на Организацията, а също и добре разбира началата, на които е основана тя….“ 

 В периода 1901–1903 г. недостигът от парични средства е постоянна грижа на революционната организация в Македония и Одринско. За намиране на пари се е мислело непрекъснато, кроели се разни планове, някои дори и фантастични. Мисълта за крупен обир не престава да съблазнява и Г. Делчев и дейците на Вътрешната организация. Четата на Христо Чернопеев, заедно с тези на Кръстьо Асенов и Яне Сандански, участва в аферата „Мис Стоун“ в Пирин през 1901 година. На 9 февруари 1902 г. мис Стоун и Екатерина Цилка, заедно с нейната рожба са освободени от Христо Чернопеев в Струмишко. Откупът от 14 500 турски златни лири се използва за купуване на оръжие на ВМОРО. 

 За аферата мис Стоун има натрупани пребогати материали от български и чуждестранен произход, но като неподправен исторически извор остава написаното от големия български писател, публицист и политик Антон Страшимиров за Христо Чернопеев: 

 „…И сега ми е пред очи добродушната усмивка на тоя гигант човек – пише Страшимиров – който и когато се чувстваше цял в ръцете на смъртта, пак събираше пушки, да въоръжи народа си. Не, Христо Чернопеев беше преди всичко и винаги подофицер, смело отдаден на службата. … Трябваха средства за предстоящото въстание.

 „Черният” обеща на Гоце Делчев един милион. Той дебнеше да залови горноджумайски милионер бей, а му попадна мисионерката Мис Стоун. 

След шест месеца всесветски шум, Чернопеев донесе на Гоце Делчев 13 500 турски лири. Тържеството беше голямо, но Христо Чернопеев остана у нас и почна да страни от всички. В дома си аз отвързах душата на коравия човек. - Искам да навидя децата си, пък няма как! – каза той. – Иди, Черньо, има време, срамота е! – А нали трябва да донеса поне чувал брашно, пък де пари... Стоях поразен – тоя човек беше донесъл 13 500 лири. – Но организацията сега има – смънках аз. Чернопеев барабанеше с мечите си лапи по прозореца и измърмори: – Не влачихме жени по планините, за да храним своите деца! Гола правда е, събрахме по между си 80 лева и изпратихме Черния с чувал брашно в Дерманци... А светът шумеше с разкази за разбойниците, които са пленили Мис Стоун... 

 В изпълнение на решението на януарския конгрес на ВМОРО от 1903 г. за вдигане на въстание, в началото на април 1903 г. в с. Муси бей, Радомирско, където е складирано голямо количество оръжие и се образуват пет чети. Главнокомандващ на тези чети е Хр. Чернопеев. 

  Въстаниците са въоръжени с манлихерови пушки, с 250-300 патрони и с по две бомби. В Кюстендил към тях се присъединява и четата на кочанския войвода Дечо Коцев. Сборните чети на Хр. Чернопеев, Пито Гули, Никола Дечев и К. Кондов, идващи от свободна България за Струмишкия революционен окръг, влизат в неравен бой с турски аскер в планините Голак и Плячковица на 8 След няколко месеца отново е в Македония. 

 На 25 август 1903 г. четите на Хр. Чернопеев, на кратовския войвода Атанас Бабата, капитан Тренев, П. Самарджиев и Кирил Пърличев водят четири кръвопролитни битки в Кочанско, където ок. 600 въстаници се сражават срещу многохиляден турски аскер. Особено ожесточени са боевете при с. Ново село и при връх Султан тепе, Кочанско. Към 200 души са убитите и ранените турски войници. Няколко години по-късно Хр. Чернопеев пише за боевете при Султан тепе:...Няколко години съм ходил из Македония, много сражения съм водил, но урок, както им дадохме на Султан тепе, не ми се е случвало.“ 

  След като успява да се справи успешно с почти всички последици от въстанието в Струмишко, в началото на 1904 г. Чернопеев заминава за Радовишка околия, където ВМОРО и населението също са претърпели силни трусове и редиците на организацията са силно оредели. Със съдействието на Чернопеев Вътрешната организация и тук се изправя на крака и борбата срещу вековния поробител се разгаря. През 1904–1908 г. Чернопеев е сред изявените ръководители на Струмишкия революционен окръг. Делегат е на Рилския конгрес на ВМОРО (1905). 

 Изявява се като привърженик на сярската група в освободителното движение. През 1909 г. заедно с Сандански участва в похода до Цариград и в осуетяването на контрапреврата срещу младотурците. Един от основателите е на Народно-фередативната партия (българска секция) и член на нейното ръководство. През декември 1909 г. преминава в нелегалност и възобновява въоръжената борба на ВМОРО в Струмишко. През април 1910 г. заедно с други дейци на освободителното движение Чренопеев основава Българска народна македоно-одринска революционна организация (БНМОРО), а през март 1911 г. е избран за член на ЦК на възстановената ВМОРО, която се обединява с БНМОРО. По време на Балканската война (1912–1913) е начело на голяма чета, която освобождава Банско, Разлог, Кавала и др. През Междусъюзническата война (1913) заедно със своята чета подпомага действията на XXVII Чепински и XVIII Стремски полк в боевете при с. Конче, Радовишко. 

 До края на войната е на разположение на командването на II българска армия. За бойните си заслуги е произведен в първо офицерско звание подпоручик (1913). Народен представител е в XVI (1913 г.) и XVII (1914–1919 г.) Обикновено народно събрание. През 1915 г. се отказва от участие в парламента и като запасен капитан заминава на фронта, за да се бие за свободата и обединението на Македония към България. Командир е на I рота от VI пехотен Македонски полк. Загива на 6 ноември 1915 г. в бой с френски части край село Криволак, Щипско. По думите на известния български учен, председател на Македонския научен институт и на БАН – акад. Любомир Милетич, Христо Чернопеев „сложи живота си жертва на отечествения идеал”. Христо Чернопеев е погребан в църквата „Успение Богородично“ на Ново село, квартал на Щип. След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 година гробът му е заличен. 

 Из статията на Сл. Гоцев „Христо Чернопеев – виден деец на ВМОРО (1899–1915 г.)”. – Македонски преглед, 2006, кн. 1, 121–142 и разказа на Антон Страшимиров „Първият от единадесетте”. – Отечество, кн. 1 от 2 ян. 1916 г.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017