Борис Христов и Македония

вторник, 27 септември 2016 г.

Борис Христов
сп. Македонски преглед, год. XXXII, 2009, № 1. Каранджулов, Георги. "Борис Христов и Македония"

   След края на Втората световна война, една от най- унищожителните войни през миналото столетие, идват годините 1945 и 1946, години на облекчение и ликуване от настъпилия мир. По това време по радиото, концертните зали и оперните сцени се разнася един мощен нечуван до тогава басов глас, който очарова слушателите, възниква въпросът кой е носителят му. От програмите се разбира, че това е Борис Христов, име нечувано от никого дотогава. Изниква също въпросът за народността му. Скоро Борис Христов сам гордо заявява, че е българин. 

 Произходът на Борис Христов води началото си от село Мегленско под връх Каймакчалан (Югозападна Македония), място, известно с ожесточените си сражения през Първата световна война и хилядите жертви, дадени и от двете страни. Поради притеснения от турските власти семейството се преселва в закътаното в планината „Нидже“, високо едва ли не над горския пояс село Сович, Леринско. Поради отдалечеността на селото от други населени места, то рядко е било посещавано от представителите на властта и се е чувствало самостоятелно. След създаването на ВМОРО това е било използвано и четите са намирали добър прием в с. Сович. Населението му се е занимавало главно със скотовъдство и земеделие, доколкото са позволявали високопланинските условия. Пазар са намирали в Битоля. 

 След като спестява известни средства от продажбата на животински и горски продукти, семейството закупува ниви в с. Вощарани — Леринско, намиращо се в полите на планината „Баба“. Именно тук в село Вощарани фамилията добива името Совичанови. Един от братята — Гого Совичанов, продължава да се занимава със скотовъдство, като характерно за него в литературата се споменава, че закупувал звънците за стадото си от магазините в Лерин, а и от по-далече, така че при разпръскване на стадото из планинските пасища общата хармония на звънците да напомня звученето на песен. Друг Совичанов става коджабашия (кмет) на село Вощарани, трети става селски кръчмар. 

  Христо Совичанов (дядо на Борис Христов) в един момент решава да напусне Вощарани и да опита щастието си във вилаетския център Битоля. Там той се заема с няколко неща с добър успех, започва да се занимава с шиенето на аби (връхни дрехи, правени от тежък шаечен плат), за което в Битоля е имало добри условия. Населението в града се е разраствало, градът е посещаван от хора от близки и далечни краища и по начало такъв занаят се упражнявал по това време в големите градове. Христо Совичанов става псалт в битолската българска черква „Света Богородица“, защото пеел много хубаво, толкова хубаво, че и друговерци — турци, евреи — са спирали пред входа на черквата, за да послушат, после разказвали, че когато Христо псалтът пее и птичките по дърветата в черковния двор млъквали, за да го слушат... При това той е станал и учител по псалтика в Битолското българско училище. Понеже завършилите училището, ставащи учители в българските села, често са изпълнявали и ролята на псалтове в българските черкви в селата, този предмет е станал необходим. По това време Христо Совичанов се е оженил за Анастасия Каранджулова, чийто род е от Прилеп. Тя е най-възрастната сестра на Иван Каранджулов — дългогодишен съдия и главен прокурор във Върховна касационна прокуратура на Царство България. Раждат им се три деца — Олга, Кирил (бащата на Борис Христов) и Георги. И трите деца на дядо Христо завършват четирикласното училище в Битоля. Тясно свързан с Кирил Христов Совичанов е Никола Каранджулов, негов братовчед (загинал при с. Селце 1904 г.). През 1891-1892 г. Никола е учил в Битоля и е живял в семейството на братовчед си...

Целият материал четете по-долу:

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017