Великите сили имат своите великодържавни интереси и “запазени” сфери на влияние, където не позволяват на съперничките си да се намесват без позволение. Това важи още повече за средните о малките държави, на които е забранено “да се пъхат” в намеренията и работите на “големите”, дори когато се решават и техните съдбини.
Този неравноправен подход се повтаря в различни форми, но със съхранена същина, независимо от особеностите на епохата.
Източният въпрос се поражда, развива и постепенно решава с
отблъсването на Османската империя от Европа. Австрия и Русия водят
множество войни през XVII-XIX век, за да разширят имперското пространство с принадлежащите човешки и материални ресурси, необходими за тяхното издигане и укрепване на европейския континент.
Борбата
за “място под слънцето” намира моралното оправдание в името на освобождението на потиснатите християни, или образно казано на “кръста срещу полумесеца”. Бъдещето на балканските народи е тясно свързано с политиката на враждуване или съюзяване между европейските
сили, от които зависи ускоряването или отлагането на решението на
Източния въпрос.
Същевременно те се стремят чрез въстания да предизвикат външна намеса за по-скорошно освобождение.
Поредната Руско-турска война от 1877-1878 г. завършва не в
Сан Стефано, а на конгреса в Берлин. Така се доказва, че няма да бъде
допуснато една велика сила да решава и присвоява Източния въпрос,
без да се съобразява с интересите на другите участнички в съществуването на Османската империя се крепи вече не толкова на нейните изчерпващи се сили, колкото върху острите противоречия между европейските сили...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар