Петричкият инцидент от 1925 г. и съпротивата на местното население

Част от четата на Георги Въндев

  сп. "Македонски преглед", год. ХIX, 1996, кн. 1, Попов, Никола. Петричкият инцидент от 1925 г. и съпротивата на местното население..., 81–96.

Представяне

  На 19 октомври 1925 г. на граничен пост в планината Беласица прогърмяват изстрели, които разтърсват Балканите и Европа. От обикновен граничен инцидент събитието се превърна в мащабно гръцко военно нападение на фронт от 35-40 км и дълбочина 10-12 км. срещу обезоръжена и отслабена териториално, икономически и политически България. 

 Целта на нападението е да се стресне българското правителство със завземането и окупирането на крайгранични села и евентуално и гр. Петрич, да се поставят необосновани ултиматуми, България да не повдига пред международни организации и преди всичко пред Обществото на народите въпросът за правата на българското население в Егейска Македония. 

 Гръцката войска от пехота, артилерия, кавалерия, превземат 10 български села: Кулата, Чучулигово, Марино поле, Марикостиново, Долно Спанчово, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Тополница и Картечно (дн. Дрангово). Под заплаха е и гр. Петрич, но населението и четите на ВМРО, под ръководството на войводата Георги Въндев не допускат гръцкото нашествие в града. 

 Навсякъде са извършени погроми, убийства, отвличания. Убити и ранени от българска страна са мирни жители, войници и офицери. Населението от окупираните селища е принудено за пореден път да напусне домовете си и да търси спасение в Св. Врач, Горна Джумая и други краища в свободна България, въпреки че голяма част от тях са нови бежанци от Егейска и Вардарска Македония. Гръцкото нападение завършва с провал благодарение адекватните дипломатически действия на българското правителство и решителната намеса на Обществото на народите чрез Анкетната комисия. Гърция е осъдена като агресор и за наказание да заплати на България 30 милиона лева за щетите от материален и морален характер.

Целият материал четете по-долу: