Въпросът за идейно-организационното разделение на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) през разглеждания период не е останал неизследван от българската историческа наука.
Заедно с това обаче в проучванията по темата се забелязват и някои пресилени или недостатъчно прецизирани становища и оценки.
Основна историографска слабост е абсолютизирането на разделението във ВМОРО на нейните две основни течения – реформаторско (т.нар. левица) и умерено (наричано централисти, десница).
Частично заложен от първите изследователи на македоно-одринското движение, този своеобразен двуполюсен модел е изведен до крайност през десетилетията след 1944 г., тъй като изцяло се вписва в понятийните категории, с които борави и марксистката историография...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар